Папагалът

Проблемът с „Папагалът на Флобер“ от Джулиан Барнс на български е в превода. Макар и изкусен, сам по себе си може би смешен, той не е съответсващ на тънката интелектиална ирония в оригиналния текст. Затова Папагалът на български звучи дразнещо, смешновато, но изобще не прилича на оригинала. Проблемът е, че иронията е предадена като смешност, а това е неразбиране на самата същност на ироничното.

Какво е ирония?

Реклами

Вирусен поетизъм

Всеки, който има комшия поет, ще бъде поет!

За какво са ти домати

Книгата няма никаква литературна стойност, затова няма да я назова. Четох я внимателно заради фактологията, свързана със семейната ми история. И оцених ползата да се четат чат-пат наистина слаби романи. Така човек си сверява мерника, а освен това и в най-слабия роман има изблици на чиста светлина като таза забавна случка. Действието се развива малко след Освобождението 🙂 За какво са ти домати.

Цес Нотебом за това как двама любими писатели на един читател може да се окаже, че не се понасят

Цес Нотебом за това как двама любими писатели на един читател може да се окаже, че не се понасят. И дава примера с Борхес и Гомбрович, двама от най-любимите му. По стечение на обстоятелсвата и двамата се оказват по време на Втората световна война в Буенос Айрес. Двама, които няма как да са по-различни. Борхес е заможен, живее при майка си, ползва се с привилегии, у дома си е, средите са негови; Гомбрович е обедял европейски благородник, който няма как да се върне в окупираната му Полша, шляе се, гуляе, играе шах в гей кръчми, няма пукната пара, работи глупава работа в полска банка, за да вързва двата края.
И после Нотебом разказва за внезапно нахлул спомен за баща му, спомен на 70 години. Баща му умира по време на бомбардировките през 1945. Глад. Родителите са разведени, малкият Цес живее при баща си и новата му жена. Баща му слага четири дъски така, както се прави рамка за платно на картина. И опъва на тях едно одеяло. С това съоръжение се опитва да хваща чайки, като го мята върху тях. Нотебом не е сигурен в спомена си, дали наистина някога баща му е хванал чайка, плющенето на крила, и се пита дали чайките стават за ядене. Стават, ще ми се да му отвърна, даже на Фарьорите се смятат за е деликатес, но е много опасно, защото са преносители на болестотворни бактерии, затрили не един ловец на чайки на северния остров. Но че по време на Войната са яли луковици на лалета, в това е сигурен. Младата втора жена на баща му заминава след войната за Австралия, а Цес е пратен в провинцията при майка си. И после говори за поезията, и после за Хари Мулиш с прочутото с му изречение „Природата си умира от скука“… и тук влиза в спор с любимия си събеседник, с вече покойния Мулиш, пита го какво да правим в такъв случай с Шуман, Шуберт и цялата редица немски романтици, които приписват човешки емоции на гори, реки, треви. И му обръща внимание, че влиза в противоречие – скуката е човешка черта. От скуката се ражда изобщо литературата.
Ето така върви новата проза на Нотебом. Блажени празнични дни на време за излежаване с планини от книги. 🙏🏻

Изведнъж се постига нещо, което е трупано

Момиченцето на съседите се упражнява от няколко години да свири на пиано. Отскоро е толкова виртуозна! Направила е голям скок. Ако ухото ми не познаваше историята в детайл, щях да си направя погрешните изводи – че човек постига нещо изведнъж, нали така изглежда на пръв поглед. Но не е – изведнъж се постига нещо, което е трупано. (13.03.2014)

Kолко ти завиждам

Когато някой каже „колко ти завиждам“, според вас това положителна или отрицателна емоция изразява? Чувала съм го и винаги ми е било странно, че някой го казва ей така, а друг го приема също без протест. Как можеш да завиждаш някому за нещо – та нали всичко е постигнато с цената на друго? Все едно да завиждаш някому за пожертваното.

Mото за книжни инфлуенсъри

Wer alles liest, hat nichts begriffen. (Thomas Bernhard, „Alte Meister“)

Който чете всичко, нищо не е разбрал. (Томас Бернхард, „Старите майстори“)

Това е мото за книжни инфлуенсъри 😀

Жан Кокто бил казал

Жан Кокто бил казал: „Доброто възпитание се изразява в това да скриеш колко много цениш сам себе си и колко малко – другите.“

Jean Maurice Eugène Clément Cocteau

Erich Fromm, Märchen, Mythen, Träume

Was ist Wirklichkeit? Woher wissen wir, dass das, was wir träumen, unwirklich und das, was wir wachend erleben, wirklich ist? Ein chinesischer Dichter hat das treffend ausgedrückt: „Ich habe letzte Nacht geträumt, ich sei ein Schmetterling, und jetzt weiß ich nicht, ob ich ein Mensch bin, der träumt, er sei ein Schmetterling, oder ob ich vielleicht ein Schmetterling bin, der jetzt träumt, er sei ein Mensch.
Erich Fromm, Märchen, Mythen, Träume. Eine Einführung in das Verständnis einer vergessenen Sprache
(bg)
Какво е реалността? Откъде знаем, че това, което сънуваме, е нереално, а онова, което преживяваме в будно състояние – реално? Един китайски поет се е изразил много точно: „Миналaта нощ сънувах, че съм пеперуда и сега не знам дали съм човек, който сънува, че е пеперуда, или съм пеперуда, която в момента сънува, че е човек.“
Ерих Фром, из „Приказки, митове, сънища“

Ех! 🙂 А аз тази нощ сигурно ще си остана пеперуда, защото няма да имам време да заспя, толкова е интересно.