И в Средновековието не им е било лесно на странстващите поети

И в Средновековието не им е било лесно на странстващите поети. Освалд фон Волкенщайн, онзи минезингър с падналия клепач и кръглото коремче, пее:

Ach senliches leiden,
meiden, neiden, schaiden, das tuet we,
besser wer versunken in dem see.

Набързо преведено по смисъл:

Ах, горест тежка –
ежби, делби, сплетни раняват, поради което
най-добре да си удавник във морето.

🙂 Ето откъде са наследени днешните лит. отношения.

Бодлер за поезията в проза

„Who of us,“ says Baudelaire in his dedicatory preface, „has not dreamed, in moments of ambition, of the miracle of a poetic prose, musical without rhythm and without rhyme, subtle and staccato enough to follow the lyric motions of the soul, the wavering outlines of meditation, the sudden starts of the conscience?“

Auszug aus: Charles Baudelaire. „Poems in Prose.“ iBooks.

Метамодерният велосипед?

Нагледно за метамодерността през епистемичната таксономия на велосипедите. Идеални, та дрънкат…. Звънкат? 🙂

Bikes for “the rest of us” who aren’t part of a sport (modernist) culture or a subversive (postmodern) sub-culture. Bikes designed for carrying kid passengers. Bikes meant for everyday people to pleasantly get where they are going. Bikes that utilize the current technology, not to increase efficiency, but rather to enhance the overall experience of the rider.

Цялото: An Epistemic Taxonomy of Bicycles