Събираме текстове за – НОП8: море –

НОП8
 
След кратко мълчание НО ПОЕЗИЯ се завръща в късната есен с една обширна и дълбока тема, която със сигурност ще ускори радостно пулса на поетите и читателите на списанието.
 
МОРЕ!
 
За брой 8 (НОП8) очакваме до 1 септември 2018 вашите най-добри стихотворения, откъснати от моретата и океаните. Моля, изпращайте до 10 стихотворения на: nopoezia@gmail.com . Нека всички текстове да бъдат в един файл. Не забравяйте да приложите кратка биографична бележка и имейл за обратна връзка.
 
Авторите на избраните за броя стихотворения ще бъдат известени до 15 септември 2018.
 
НОП8 излиза под редакцията на Георги Гочев и Петя Хайнрих.

Спомен за добра храна

Какво интересно преживяване! Влизам тази вечер с приятели в един ресторант, в който съм била само веднъж преди около година, и то със съвсем други хора. Сервитьорката ме поглежда и ми казва: „О, добре дошла отново, даже и приятели водите“. И докато се чудя дали наистина ме помни и какво ли помни, тя посочва масата и стола на който съм седяла тогава, и добавя, че е незабравим начинът, по който съм се радвала на храната и съм говорела за нея. И после ми припомня как съм описала един специфичен десерт, какво точно съм казала. Наистина се почувствах специална. Ресторантът е голям и доста прочут, там ходят много хора.

Ето, това е то ефектът от истинската радост от добрата храна – явно се помни. И цяла вечер се държа към мен като към кралица. Явно е добър психолог.

Благородни самохвалковци

Гледах снощи Wake of the Red Witch (филм с Джон Уейн, 1948). И днес си мисля за този тип мъже като Джон Уейн, как са е изместило отношението ни към тях. Напомня ми на покойния чичо Клаус, дори на външен вид. Това са мъже дръзки до агресия, с груб хумор, благородни самохвалковци. От тях се очаква да им кипи кръвта и да се борят в дълбините на океана с митически октопод. Наливат с твърд алкохол, все едно анатомията им е извънземна. Имат крива презрителна усмивка, и най-красвите трепкащи с мигли жени като вейки са техни.

От издание на Божествената комедия на Данте

25507649_1358564264265949_6410638831028414252_n

Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.