Омарът влюбен бе в лангуста

„Омарът влюбен бе в лангуста,
без отклик беше любовта,
в неосъзнатото се спусна
и стана устрем към смъртта“

Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил щастие в друга любов. А психологът пък открил извора на личното си помрачение, а именно – в комплекса за пари 🙂
–-
(Из „Психология“ от Херман Хесе) // Четене напосоки

Събираме текстове за – НОП8: море –

НОП8
 
След кратко мълчание НО ПОЕЗИЯ се завръща в късната есен с една обширна и дълбока тема, която със сигурност ще ускори радостно пулса на поетите и читателите на списанието.
 
МОРЕ!
 
За брой 8 (НОП8) очакваме до 1 септември 2018 вашите най-добри стихотворения, откъснати от моретата и океаните. Моля, изпращайте до 10 стихотворения на: nopoezia@gmail.com . Нека всички текстове да бъдат в един файл. Не забравяйте да приложите кратка биографична бележка и имейл за обратна връзка.
 
Авторите на избраните за броя стихотворения ще бъдат известени до 15 септември 2018.
 
НОП8 излиза под редакцията на Георги Гочев и Петя Хайнрих.

Спомен за добра храна

Какво интересно преживяване! Влизам тази вечер с приятели в един ресторант, в който съм била само веднъж преди около година, и то със съвсем други хора. Сервитьорката ме поглежда и ми казва: „О, добре дошла отново, даже и приятели водите“. И докато се чудя дали наистина ме помни и какво ли помни, тя посочва масата и стола на който съм седяла тогава, и добавя, че е незабравим начинът, по който съм се радвала на храната и съм говорела за нея. И после ми припомня как съм описала един специфичен десерт, какво точно съм казала. Наистина се почувствах специална. Ресторантът е голям и доста прочут, там ходят много хора.

Ето, това е то ефектът от истинската радост от добрата храна – явно се помни. И цяла вечер се държа към мен като към кралица. Явно е добър психолог.

Благородни самохвалковци

Гледах снощи Wake of the Red Witch (филм с Джон Уейн, 1948). И днес си мисля за този тип мъже като Джон Уейн, как са е изместило отношението ни към тях. Напомня ми на покойния чичо Клаус, дори на външен вид. Това са мъже дръзки до агресия, с груб хумор, благородни самохвалковци. От тях се очаква да им кипи кръвта и да се борят в дълбините на океана с митически октопод. Наливат с твърд алкохол, все едно анатомията им е извънземна. Имат крива презрителна усмивка, и най-красвите трепкащи с мигли жени като вейки са техни.

От издание на Божествената комедия на Данте

25507649_1358564264265949_6410638831028414252_n

Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.

Гинко леснина

Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко се намира точно до японския ресторант? Двете кръстосани листа под стихотворението на Гьоте? Нещо като приятелство, но друго. Трябва да дойде есен, да нахвърля натрапливо количесто шума, за да може човек най-накрая да проумее, че всичките чувства и усещания, за които има прости думи или по-сложни понятия, са само най-външната обвивчица на същността. И от това, че никога не виждаш листа, дори и от това, че никога не виждаш листата конкретно като именно гинко… какво? Нищо. Леснина. Липса, за която не подозираш.

23622069_1325830460872663_5791130931588826590_n