Кълба

Поезия

Ще си отмине лятото
с късите си сенки
и остротата на предметите
контраста – светлина и сянка
и тежките ухания в градините

все още несъбудено
детето в люлката
бълнува бъдеще
под силиконовата хлъзгавост на биберона

е медено желанието
да растеш
да се издигаш
над клоните, прекършили небето

засмукването на вселената
в собствената плът
присвояването
подредбата ѝ в ритми:
от круша – стотна
от муха – една милионна
изсвистяването на въздушния поток в трахеята
(въздишка) – грам небе
и още:
доза произволност –
спицата от колело
една гугутка, гъргореща от ясена
откъснатото копче…
ще се изтърколи лятото

и ще се свием на кълбо
да ни заплита Бабата
в жилетка.

(2007)

Медея от Лодз // Медея от… Алепо, от Еритрея и други места

Преводи

Има такава легенда
за Медея, една древна жена,
хиляда години откакто
на чуждия бряг тя дошла.

Мъжът, който уж я обичал,
довел я в свойта страна.
И казал: Твой дом се нарича
там, дето съм аз у дома.  

Говорела с думи неясни,
езикът ѝ явно бил друг.
Хляб, любов или мляко
се казвали иначе тук.

Била ѝ косата различна,
походката – чужда и тя,
не пасвала никак прилично –
накриво я гледал града.   

Какво се е случило с нея,
ще разкаже днес Еврипид.
Мощният хор ще възпее
злия жребий, в забрава покрит.

Гони вятър останки из пясъка
на враждебния някога град
времената са схрупали камъка,
по чуждия хвърлен със яд.  

Изведнъж се понася пак слух,
казват, разни хора видели,
из градовете плъзнали, чух,
някакви нови Медеи.

От коли, от вагони, тролеи
се надига вопъл един  // се надигат вопъл и вой 
в 1934-а        // в 2019-а
из нашия роден Берлин.   // из Филипополис роден и мой.    

Брехт       // по Брехт

превод от немски: Петя Хайнрих

Преводът е правен за постановката „Медея“ (Пловдив, 2019) и съпътстващи събития. Стихотворението на Бертолт Брехт поставя акцент върху бежанката Медея, един от многото пластове на образа.

 

История за най-великия художник на всички времена

Дневник

Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история:

История за най-великия художник на всички времена

Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и бил гладен като в „Глад“ на Хамсун (по-яростен глад не познавам в литературата). Седнал под бука, отпушил шишето и пийнал от ухайното ленено масло. И така, както си седял на сянка, изпил цялато шише и умрял от суперлемния (предозиране с лен). Поради което най-великите картини останали ненарисувани.

(И сега въпросът е, дали са останали ненарисувани заради лакомия или защото възвишеното никога не се разкрива. В качеството на лененото масло не се съмнявам.)

123 / Очник

Лимне

123
1
след.и

там няма нищо, за което погледът да се закачи
няма стени с пирони, дръжки на врати
дърветата са смлени в бялото на сутринта
ръцете са се всмукали във вътрешното
оставяйки контур на празнота
с формата на минали ръце
на минали движения
на минали…
от сабичките на треви, които са били
свалил в въздухът техни отпечатъци
сега са отворени калъпи
с жилчици и връхчета
в очакване да ги изпъни
нова форма
на треви
тук няма нищо за което погледът да се закачи
тук има само отпечатъци на отпечатъци
вторични форми
третични повеи
тук има прозрачна пръст
заровени в дълбокото й огледала
които отразяват липсите
изящно тихото самоотрицание на материята
чуй тази музика, която не звучи
сега
нима и аз съм
аморфна
за да виждам

2
очник

на сал в средата на кристално ясно студено гладко
езеро, сладководно може би, трябва просто да потопя
пръста си и да го вкуся, за да знам, но аз мълча и нямам
ни най-малко намерение да трепна, наоколо гора
в гората – зверове, не нося нито капка страх от тях
в сърцето си, нали съм сигурна на моя сал, в центъра на
огледало, ококорено в небето, отразява мен и цялата
ми външност, е от мен и съм от него, салът – ирис
тялото – зеница, толкова съм черна, че ми е все по-леко
да дишам
и да бъда
да се сбъдна като подкарана от ветровете плоскост
към някой край, към бреговете, но все едно къде ще
ме докара, нали е кръг и мога да го провървя, завръ-
щайки се към началото, отивайки към края и все да
го повтарям, да се преповтарям в огледало с изместен
ирис на ръба
и може някой подивял и озверял и лаком да ме блъсне
и може да ме хапе и да ме боли, но аз съм толкова
напълно нереална, че болката я режа заедно с косите
и хвърлям по тревите черното си на зеница и се възста-
новявам като опашката на гущер израствам себе си и тя
израства мен
когато всичко завъртя и свършат сенките и езерото се
покрие, в конците на движенията ми попие и ирисът е
сух и сляпо е окото – салът заземен, когато зверовете
са пресити, с обърнати в небетата кореми и зъбите
им уморени – меки… не съм си дирила покоя на пътеки
стоманено дрънча

3
пред.и

изпълва се езикът с думи
спираловидно паднат към земята
дървесни семки въртолетчета
по златните халки на слънчева верига
катерят торни бръмбари деня
тук има всичко, от което да сме
всичко има име и има имена, недадени на някои
предмети, които ще ги има
тук може всичко отново да се назове
тук има плът и вяра
пулсира вятър под корите
и всяко ново виждане
създава
тържествува потенциалът
тромпети, гълъби и врява
тромпети, гълъби и врява
когато близна палец
се въздига цвете
когато близнеш палец
пада конфетен дъжд
толкова е вдетинена нашта кръв
чe можем с пукот да се преродим
в бонбон и лимонада
в орел и чучулига
в едно и две
в а и я

Из „Разправа с поезията“ (Пергамент, 2010)

оch syrsorna filar meningslöst

Лимне, лимне 3,33

само мрак, дори не noir
времето е за мрачна поезия, и така може
би трябвало да се извисиш като сив лебед
над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил
кривата на щастието върви към земята
високите корони на липите с тържествените си треперушки
някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата
и слънцето изгрява сякаш е вечно
40% е спаднал оборът на заведенията
артисти репетират в кухните си стари текстове
Четеш Г. Екельоф, Absentia animi, защото е есен и започва така
оm hösten
и прави заклинания с езика, изпразва от смисъл
och syrsorna filar meningslöst (като шевна машина)
дали имаш малкия кураж
да наречеш сивата си поема така?
под короната – снимка на бежанци с нарязани с камшици
гърбове на хърватската граница
учениците не тръгват на училище
няколко милиона норки за спешно клане, снимка на муцуна
не работи вентилацията в някакъв офис и служителката изпада в паника
малки хеликоптерчета семена, изхвърлени от безгрижни кленове
и никой не обира плодовете на извънредното усилие на кестена
някой въпреки всичко е минал под липите
и е откраднал веригата за колелото ми
цифровият код е годината ми на раждане, с нула отпред
не влагам никакъв смисъл – не беше заключена
и накъде така с тази опетнена риза, само мрак и патос в тиса
пирон в гумата и алеята хвъря жълта шума по главата ми
сякаш съм ѝ шут, отгоре минава онзи боклукджийски хеликоптер
от друга поема на Екельоф
и се връщам по стъпалата нагоре, стъпвайки на ръба на нещата
за да напиша отгоре заглавието
оch syrsorna filar meningslöst

/ лимне noir
––
Бележки:
оm hösten (шведски): през есента
och syrsorna filar meninglöst (шведски): и щурците свирят безсмислено

Затриването на Фарьорските острови

Поезия

Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в IMG_20201025_000112книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂

Десет години по-късно виждам начинаещия поет в цялото, но в същото време съм достатъчно отстранена, за да мога да преценя и достойнствата на този текст. Затова го поставям отново на четене.

Понякога разговарям с хора, които търсят заглавия за прясно написаните си книги. И винаги казвам: какъвто и съвет да ви дава редакторът, в никакъв случай не го слушайте, и най-вече – изберете заглавие, което лично на вас ви харесва. Така се случи, че аз не послушах тогава себе си и нарекох книгата по друг начин, по съвет на редактор и приятели, а тя трябваше да носи името на този цикъл. Бях убедена тогава, убена съм и днес. Тогава мислех, че едно заглавие не ми е толкова важно.

Имам желанието някога да предложа за преиздаване този сюрреалситичен разказ-поема-колаж като самостоятелна книга. И тогава най-после кръгът ще се затвори и ще затрием окончателно Фарьорите. 🙂

Връзка за славалене на файла (pdf):
Затриването на Фарьорските остови

Липса, за която не подозираш

Лимне

23622069_1325830460872663_5791130931588826590_nЕдва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко се намира точно до японския ресторант? Двете кръстосани листа под стихотворението на Гьоте? Нещо като приятелство, но друго. Трябва да дойде есен, да нахвърля натрапливо количество шума, за да може човек най-накрая да проумее, че всичките чувства и усещания, за които има прости думи или по-сложни понятия, са само най-външната обвивчица на същността. И от това, че никога не виждаш листа, дори и от това, че никога не виждаш листата конкретно като именно гинко… какво? Нищо. Леснина. Липса, за която не подозираш.

/лимне

последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното

Лимне
sturshel-ph
последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното
оса, която стърже дървесина от градинския стол
пеперуда пауново око върху бял парапет
японски стършел върху топлия метал на водосточната тръба
черно водно конче
калинка в полет
мухи, едри
паяк из щедри паяжини като за последно
шахмат с фигури от вонещици
други, не насекоми
лишеи, мъх с пресни живи чадърчета под дебелеца
слой мухъл върху неразтворила се роза
дървесни гъби
колонии живот под агонизиращо листо в пурпура на края си
гроб на маргарита с кръст от стърнище
последни лиани на ягодата Senga Sengana
цветни растителни маймунки с прашец по челата
други, не насекоми, не насекоми
восък
стъкло
лава
гипс
трол
самолетно гориво
стръвната сойка, в друго отделение
26.09.2019, лимне три

Склонност

Лимне, лимне 3,33
Днес, докато минавах по всекидневия си маршрут с щеките, изведнъж спрях насред пътя, защото просто не можех да го задържа този порив… спрях, за да запиша това стихотворение. Откачих щеките от ръцете, извадих телефона и записах направо тук, във фб, ето го, с цялата му спонтанност, писано е насред полския път, докато ме подминаваха колоездачи, коне и трактори.

Склонност

Първо бяха две мършави крави,
кършеха шипката, газеха ниска,
висока трева,
наедряха,
после се родиха две телета,
лъскави и сбръчкани като нови найлони.
И те наедряха, както се полага,
стигат вече до шипката.
Така мина пролетта, мина и лятото.
Трън се вдигна сякаш от нищото,
снимах го всеки ден и поставях
етикети на чудото на живота му,
#трън.
После падна, отдал пухчетата си надежда
до предела на всички небета, значи –
до върха на силозите;
край стърнищата падна той и ги кръстоса.
Един език нося през полето
и отказва да ми служи,
все не пада наклонената дъсчена колиба
с изхлузените прозорци,
опряна на фермата, непрестанно настоява,
че държи повече от едната си кухина
и вече дори силен вятър ѝ няма вяра.
Език и стъкло раждат строга фраза, наклонена,
склонна да предизвестява собствения си ход.
Това е себичен #код.
Така мина пролетта, мина и лятото,
и нищо не се случи
на езика на кравите и тръните.
#лимне
31.08.2020

Защо Лимне

Лимне

„Лимне“ идва след книгата ми „Лима“ (Small Stations Press, 2017) и e нейно продължение, също край. Лимнологията е наука на около 100 години и пресича сферите на биологията, химията и физиката. Неин предмет са водните басейни – реките и езерата, без моретата. Разбира се, една художествена книга едва ли се нуждае от академични основания. Дори може да стане за смях, когато лаик вземе художествено да интерпретира наука, от която не разбира, но го прави от позицията на знаещ. Не! Връзката е случайна и хаотична – трябваше ми дума като Лима. Лима също не е град в книгата „Лима“. Измислям си друга лимнология – наука за лимите, лимесите, лимоните и личното.

„Лимне“ е и опит за поетическо проникване в най-красивия език. Нима не сте ме слушали разпалено да говоря как можем да сведем съгласните само до сонорните и да обогатим с широк набор от гласни (например като в датския) и това ще бъде изражението на най-красивия език. Сонорен език. Език звук, език камбани. Лимне звучи красиво – магическо натрупване на сонорни! Заради едната идея за тотална сонорност се отказвах от първоначалното заглавие „Лимнологическо ходене по покрив“. То идва от историята за един зле ремонтирания равен покрив, върху който се е образувало езеро. В него се къпят стотици полски гълъби сутрин. Не, не се къпят, не размахват криле и не тръскат пера, ами си киснат като наквасени гъби. В другата книга, в „Лима“, пиша за едно насекомо, сбъркало стъклото на прозореца с повърхността на езеро и снесло жълтите си яйца в малък равнобедрен триъгълник. Това си е чист лимно-текст! А наскоро пък четох статия от биолози как прозорците се оказвали един от най-големите виновници за изчезването на някои водни насекоми. Защото насекомите нямат еволюирала концепция за стъкло и снасят яйцата си върху него, обърквайки го с вода. Хвърлят хайвера и край.

Или стъклото се е появило твърде бързо, твърде рано… твърде бавно тече неговата река – милиони години извън огъня. (С ясното съзнание, че онова за течащото вековно стълко е само мит.)

Петя Хайнрих
2017, Ранен вариант за увод към първата Лимне