Portfolio Page

О

Но всеки остров е и повече, защото е О – отхвърля те от всичко. Поне на български.

Виолетов венец

Къпините, отдавна неподстригвани, ще ни изподерат на влизане. Обрасли са вратите и пролуките и не пропускат в миналото… никой. Никога. Цял ден се опитам да се сетя за онази метафора – Рилке – как точно беше: тихо, както се сваля обеца? В чашата се образува виолетов венец, когато го наливам. Ситни балончета виолетови перли, черно…

Живи кройки

Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна в дупка. Лежи си Панчо в…

Сънят се пуква

За да спечели сърцето на своята любима, мъжката снежна сова трябва първо да улови за избраницата си леминг, а после да й покаже гнездото, да пусне гризача в него и да зачака благосклонността на голямата бяла птица. Женската снежна сова е значително по-едра от мъжкия екземпляр, пухкава е и достолепно тромаво се поклаща по ледената…

Кош

Баскетболното табло е прозрачно и зад него се виждат сградите. Хвърлям топката високо към коша, който сякаш виси в нищото. Обкръжението е част от играта. Топла радост. (27-28.02.15)

Тапа на всичко

Непретенциозно. И с нищо не бих го запомнила. Всичко му е средно. Като мен. – Но един миниатюрен свят колкото върху лилавото на тапата. Или в някоя коркова цепнатина. И в нея е прилепил гръб о стената ангел с тъмни крила. Люлее ме в тях и както ме утешава с кроткото на прозрачната си розова…

Клав

  …че с приятели от детството изпускаме влака с 20 мин. Аз знам, че се бавим и въпреки това не казвам на никого. Хубаво ми в съня да си открадна малко време за старите приятели  и сега, с този изпуснат влак, сякаш имаме безкрайно много от него до следващия… да не порастваме. (2-3.03.2015)

Дългоопашат синигер

Двата дългоопашати синигера свиват гнездо в кипариса на строителната площадка. Не подозират, че скоро ще изкоренят храста, за да строят нова еднофамилна къща. До дни. Багерът вече изкорени половината градина наоколо; не забелязват ли нищо, унесени с птичите си грижи? Деца, труд, живот. При това са единствената двойка от подобен вид наоколо. Храбри до неприличие,…

Велосипеди, поезия, плетени джинси, самолети

… че съм на път с велосипеда, но той се чупи, на парчета. Събирам го някак. Също и тояга от огромен клон нося, която се чупи и огъва – нестабилна тояга, по-скоро ненужна, твърде себична. Тояга като сгъваем метър. Както минавам надолу по пътя, надниквам през прозореца на една гостилница, в която са се събрали Поетите…

2 интровертни съня от тази нощ

2dreams

Сънувах, че съм монарх с абсолютна власт

Това вече беше върхът на сънуването! Сънувах, че съм монарх с абсолютна власт. И бях издала едни смъртни присъди. И тогава, малко преди часа на изпълнението на присъдите, ме застигна с цялата си тежест усещането за вина, която не може да се изкупи с нищо. Отговорността за живота. И тогава тичах през кал и дъжд…

Последният хълм по Рейн

Имах намерение от днес да започна всекидневните „24 страшни стихотворения до Коледа“. С барокова страшност и смешни. Обаче не ги написах. 🙂 И сигурно няма и да ги напиша никога. Така де, когато загуби човек дистанцията с темата, губи и поглед върху цялото. Докато карах днес колелото по дигата из онази тишина, която само много…

Телефон с двустранен екран

О, сънувах най-върховния модел мобилен телефон, такъв тел. май още няма. Той е с двустранен екран. Отпред си е тач скрийн, както си го знаем, а отзад е екран, който заема цялата повърхност, тоест – повече от предния екран, понеже там мяма тези черни ивици, които са с елементи на управление… и е супер ярък.…

Rhein

Rhein 27.07.2018

тест

тест

„Маймуната, която ви е ухапала, е Буда“ – литературни експерименти, фрагменти, писма и визуална поезия от Найден Коев // последна част отзад напред

Здравейте, Петя, Благодаря за възможността отново да бъда сред авторите на определено най-разнообразното и свежо литературно списание у нас. Искам да обърна внимание на коректора, че фамилията ми е Коев, а не Колев. Ако допра до псевдоним, най-вероятно ще се присъединя към флоралната традиция от Яворов до Акациев. Като все по-постоянен автор на списанието се…

„Маймуната, която ви е ухапала, е Буда“ – литературни експерименти, фрагменти, писма и визуална поезия от Найден Коев // предпоследна част отзад напред

Визуално стихотворение за тематичния брой „Пазари“ Здравейте, Петя, Огромна благодарност за отношението ви към мен и моите героични опити да бъда барабар Петко с АВТОРИТЕ! И възхищения за прекрасната поезия от пощурели и развилнели се апликации и дронове, каквато не съм срещал дори в литературата! (Впрочем, контактите ми с вас и списанието са едни от…

Маймуната, която ви е ухапала, е Буда

Von: „Petja H“ <petja.heinrich> Datum: 20.02.2016 11:02 vorm. Betreff: Re: Февруарски новини от НО ПОЕЗИЯ An: „nayden koev“ <naydenkoev> Cc: Здравейте, Найден! Маймуната, която ви е ухапала, е Буда. Винаги се радвам на работите ви, в тях има дух и игра. Разбира се – влизате в абсурдисткия лист, и още как. Щеше ми се да…

ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

          В средата на миналия месец йоркширското издателство „Non-o-presss“ издаде на английски под заглавие „The Empty Space. The Livingteatre“ подборка от невидимите стихове на именитата ни поетеса Нона Нонова. Седмица по-късно в „TIMES Literary Supplement“ се появи възторжен отзив, който препечатваме с огромно удоволствие. На НОНА абсурдисткият лист и пликче с плът от плътта на списанието…

„МАЙМУНАТА, КОЯТО ВИ Е УХАПАЛА, Е БУДА“ – ЛИТЕРАТУРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ФРАГМЕНТИ, ПИСМА И ВИЗУАЛНА ПОЕЗИЯ ОТ НАЙДЕН КОЕВ // първа ЧАСТ

край––––– В НОП8 се намират следните две парчета визуална поезия от Найден Коев. Най-добре работи разкриването на смисъла, ако си ги представим като срязана на две парчета дълга лента. Тя започва с бялото начало (Бяло море) и завършва с черния край (Черно море). Тук играта е един път с имената като символи на живота и…

1. Как дърводелецът майстор Антонио намери парче дърво

Как дърводелецът майстор Антонио намери парче дърво, което плачеше и се смееше като дете Антонио остана глух за виковете от сърцевината. Удряше с теслата по твърдото дърво. Антонио с косматите ръце и отсечения палец на лявата ръка. Сълзливата кора се валяше в краката му. Крак за маса ще издяла, не кукла. Не артист. Не бащина…

2. Майстор Антонио подарява парчето дърво на приятеля си Джепето

Майстор Антонио подарява парчето дърво на приятеля си Джепето, който го взема, за да си направи чудна марионетка, която да танцува, да размахва сабя и да подскача Джепето влезе, нямам, каза му Антонио, дърво за кукла, и го погледна косо, късно идваш. Джепето плю на пода и си обърса слюнката под устните в ръкава. Четирикрака…

3. Джепето се залавя веднага да си направи човече

Джепето се залавя веднага да си направи човече. Първи лудории на пинокио Една идея буден го държи – идеята да сътвори. Да се снесе. Да е баща. Да дялка лошите трески до сърцевината на доброто, понеже, както семето е скрито под кора горчива, твърда и отровна, така и у човека е човече скрито, и то…

4. Историята на пинокио с говорещия щурец

Историята на пинокио с говорещия щурец, в която се вижда как неразумният отхвърля съвета на умния поради глупост, или обратното жежка нощщурците като питбули Щурецът бе нематериална част от някакъв пинокио, например съвест, зло или добро начало, предел и огледало, дух или вълна. Щурецът беше съвестта на другите, те имат винаги какво да кажат, те…

5. Пинокио е гладен и търси яйце, за да си го изпържи

Пинокио е гладен и търси яйце, за да си го изпържи. Но щом се накани да го изяде, то изхвръква през прозореца Яйце, да го изям, или да го възпея, Джепето го повъртя в ръка и го захвърли върху купчина списания с измачкани корици, начупен гланц, овално свити от влага и от сухост страници със…

6. Пинокио заспива с крака върху пещта

Пинокио заспива с крака върху пещта и на сутринта се събужда със съвсем изгорели ходила Ясно – не гори изобщо онова, което не е сполучило да съществува, съответно: пинокио така ѝ не успя да се събуди без крака, да бъде жално обгорен и в сажди до носа си горд отчаян да се тътри из прахта…

7. Джепето се връща вкъщи и дава на човечето закуска

Джепето се връща вкъщи и дава на човечето закуската, която бе донесъл за себе си. И му поправя изгорените ходила Джепето влезе с три круши. Подхвърли ги на масата и каза, ето ти закуската ми, яж, а аз ще погладувам, нали съм ти баща, ще ми дължиш безкрайна благодарност някога, дори след края на света…

8. Джепето продава палтото си

Джепето продава палтото си, за да купи буквар на пинокио Да си изучи челядта, е дълг, стремеж и план на всеки примерен баща. Той знанието уважава, учтиво учените поздравява, каскет им сваля, без ирония, не вярва на фалшиви новини и източника проверява, преди да тръгне да се изповядва из фейсбук, туитър, инстаграм, и всичките му…

9. Пинокио продава буквара си

Пинокио продава буквара, за да отиде да види кукления театър Билетът – на цената на един буквар, и обещава подскоци, танци, пируети, изпълнени от марионетки с човешки ръст, на които конците им са деликатно скрити на фон от плюш и небеса, с карфици. Движенията им – така естествени, че даже демиургът се диви на конкурентните…

10. Куклите познават скъпия си пинокио и му устройват тържествен прием

Куклите познават скъпия си пинокио и му устройват тържествен прием, но в най-хубавия миг се появява стопанинът на кукления театър, Огнегълтачът, и пинокио се излага на опасността да свърши зле Предчувствие за среща и всяко куклено сърце тупти в дървото и изтласква нагоре сладкия си сок, от ниското в петата до вълнения косъм на главата,…

11. Огнегълтачът кихва и прощава на Пинокио

Огнегълтачът кихва и прощава на Пинокио, който после спасява приятеля си Арлекин от смъртта На Огнегълтача брадата му растеше не само към петите, но и чак дълбоко до сърцето, или с други думи – беше със сърце брадато. От което не следва нищо за злостта или за добротата, говорим просто за брадата като отличителна черта…

12. Огнегълтачът дава пет златни монети на пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето

Огнегълтачът дава пет златни монети на пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето, но пинокио се оставя да бъде измамен от лисицата и котака и тръгва с тях Огнегълтачът, щом разбра как пинокио саморъчно с ръце нематериални спаси театъра, квартала, а с това – предотврати пожари потенциални по всичките планети, за да е…

13. Странноприемницата „Червения рак“

Странноприемницата „Червения рак“ Разбуди се по тъмно, бе проспал деня и ако имаше глава, би казал, че е продухана като яйца пробито, през празнината ѝ с грохот преминаваха локомотиви, с тътен се промушваха в тунела на ушите му, и пускаха от свирките си жълта пара, пинокио се сцепи на разтичащи се половини празнота, желтъкът отдели…

14. Понеже не се вслуша в добрите съвети на щуреца, пинокио се натъква на убийците

Понеже не се вслуша в добрите съвети на щуреца, пинокио се натъква на убийците Нощ злокобна в черен лес се спуща. Сухи клони пукат глухо. Бухалът не мигва. Двама с нож. И нищо, с три жълтици под езика. Я кажи ми как се търси, как се хваща, как се връзва и убива празнина, чието име…

15. Убийците преследват пинокио и след като го настигат, го обесват на един клон на големия дъб

Убийците преследват пинокио и след като го настигат, го обесват на един клон на големия дъб Колиба с пердета небесносини и стъкла смрачени. В края на гората, там, където сушата завършва и започват езерата, колибата е стъпила из плитчините. И на прозореца – лице от мляко и коси до коленете. Пусни ме, приюти ме, пинокио…

16. Феята със сините коси прибира Пинокио

Вратата се отвори, на прага ѝ застана синелюспа риба, окръгли уста и заговори: въже се люшка на дъба, три жълтици то държи и торба от нищо, нито мъртво, нито живо, ни добро и ни красиво, ни плацента, ни огниво… Прибери го, я прекъсна строго бялото лице зад стъклото, рибата подскочи на опашка, излезе, изпусна перла…

17. Пинокио изяжда захарта и не иска да вземе лекарството, но когато вижда гробарите, които идват да го отнесат, преглъща горчивия хап. После казва една лъжа и за наказание му пораства носът

Заглавието подвежда. Това е другата история на някой си Пинокио, издялкан от дърво, осъществен, преди отричащите хали да отвеят семето му върху неплодороден рид. Сух вятър сухи тръни гони, и всичко свършва. Аз лъжа, казвал и от лъжата в парадокса при изричане носът растял, и нерастял, понеже всъщност не било лъжа. Това е друг Пинокио,…

18. Пинокио намира отново лисицата и котака и отива с тях в нивата на чудесата, за да посее трите жълтици

Въжетата от синьо се разплетоха, узрял на дъното в косите на езерната майка под вода, усвоил лъжата на живота и отрицанието на отрицанието на утехата и обичта, мехурът на пинокио потегли право към повърхността, обвит от люспици седеф, в неоплодена клетка изплува вързопът с нищо, както празнотата се носи с волността на нулата, с лекотата…

19. На Пинокио открадват трите жълтици

Едно, две, три. Ин и Ян. Лисица. Единица, нула. Котак. Глупак, пинокио, копай сега пустинята до синьо! Копае дупка победителят. На Фортуна колелото се върти и върху спиците проблясват светлоотразители. Богатството си пропия с лекотата на артиста, et voilà, с което и доказа, че е син на собствения си баща, в затвора му избиха кътник…

20. Пинокио се отправя към дома на Феята, но из пътя се натъква на една страшна змия и след това се хваща в един капан

Капанът хлопна празен, прищипа несъществуващия крак; аз съм просто един щастливец на път, каза пинокио и се отпусна насред бостана с ръце прозрачни на тила, хванат в железа и шипове, които не го ловят, неудобството да не съществуваш е, че непрестанно си приклещен от заобикалящата те материалност, непрестанно природата напомня, че е обратното на теб…

21. Селянинът освобождава пинокио от капана и го принуждава да пази като куче един кокошарник

Освободен от капана, за да бъде сложен на верига, в колибата на кучето, умряло от живота си наскоро, пинокио започна да се уморява от приключенията си, почувства, че си гази по брадата, почувства се вековен като бряст, по нищото полепваха валма от чужда козината и му придаваха нелепа форма, чужда миризма и опит, чужда воля,…

22. Пинокио залавя крадците и като награда за честността му селянинът го пуска на свобода

В полунощ две белки му предложиха нечиста сделка: да ги пусне в кокошарника, в замяна щели да му дадат от плячката. Пинокио не се поколеба, не знаеше какво ли да захване с кокошка, само това оставаше – да се въргаля в пух и перушина като подпухнала човещина, пинокио учтиво се прозя, на белките течаха лиги…

23. Пинокио оплаква смъртта на Феята със сините коси; после намира един гълъб, който го отнася на брега на морето и там се хвърля във водата, за да отиде на помощ на баща си Джепето

Прекоси поля, вървя по дължината на змия, която казваше, че е река и на свечеряване поглъщаше по слънчев портокал с все кората му и ореола, миришеше на ацетон и глина, комарите се спускаха с крака от радост криви върху петна от блясък по гърба ѝ и смучеха нектара на зарята, ракитите поскърцваха из пясъка с…

24. Пинокио пристига на острова на работливите пчели и намира отново Феята

Тук започва неговата робинзониада, изхвърлен на брега на остров, подгизнал, ако беше от дърво; и гладен, ако беше жив; без баща и майка, ако беше се родил; планктон се бе увил около мехура с нищо и стягаше с въжетата небитието, като че го беше опаковал Кристо; безсъбитийно време увиваше в спирала с медитативна сила пространството,…

25. Пинокио обещава на Феята да бъде добър и да се учи, защото му е дотегнало да бъде кукла и иска да стане добро момче

Щедри сме на обещания, когато се опасяваме, че няма да устоим. И при ползата да се родим. Островът е оплодена от копнеж по безметежност яйцеклетка. Тя непрестанно обещава най-добрия от възможните животи и се старае да не сбърка кода при следващите си деления. Всяка мида знае, че върху остров посоката е океанът, че изходът е…

26. Пинокио отива на морския бряг, за да види ужасната акула

Пинокио вървя с несъществуващите си крака и стигна до скалите, отсреща във водата се издигаше ужасната акула, библейски необятна, неподвижна като построена, очите ѝ тъмнееха безжизнено и вечно, в тях зрееше такава чернота, че погледът ѝ гълташе по-лакомо и от устата, зануляваше творението, изличаваше строеното, дори и себе си завличеше към пропастта, противно на стремежа…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.