О

Веднъж ме пита какво има на този остров и защо обичам да ходя там. Сега знам – защото може да се гледа надалеч. Всъщност сигурно всяко място с отворена гледка върши същата работа. Билото на планината. Огромно поле с ниски посеви или със събрана реколта. В открито море. Окото иска да изстрелва погледи, които да се губят. Без надежда да се блъснат в стена, дърво, хълм, бряг. Котви, които не достигат дъно. Ето така са потегляли към края на земята, но тя милостиво се е оказвала кръгла. Но всеки остров е и повече, защото е О – отхвърля те от всичко. Поне на български. Поне една заслуга да има българският в опитомяването на острови! О съхранява историята на собствените си пясъчни червеи, несравними с никои други червеи. Можеш да им дадеш отличителни имена, които не се повтарят на друго място на земята. И в същото време не може да им ги дадеш – ето това е О. И когато някой зимен ураган отнесе кей или зарие крайбрежен ресторант в ярост и пясъци, говориш им като на дете. Ферибот или мост трябва да има.

OL

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s