1. Как дърводелецът майстор Антонио намери парче дърво

Как дърводелецът майстор Антонио намери парче дърво, което плачеше и се смееше като дете

Антонио остана глух за виковете от сърцевината. Удряше с теслата по твърдото дърво. Антонио с косматите ръце и отсечения палец на лявата ръка. Сълзливата кора се валяше в краката му. Крак за маса ще издяла, не кукла. Не артист. Не бащина тревога, не майчино отсъствие. Не безпросветен хаймана. Не чело и сърце. Джепето ако дойде, нямам, ще му каже, дърво за кукла. Късно идваш. На масата ми трябваше ѝ крак. Не една лъже бе предотвратена, понеже пинокио не се роди да ходи и греши, не беше нос, а стана стройно дялана подпора, подви суровия си гръб под тежестта на маса, атлас е той, пета заби в прахта, той носи и мълчи под гланцов лак. И тежката четирипръстова ръка застилаше покривка след покривка до края на света. Така изтля пинокио за първи път. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.