Petja Heinrich

Литература и лични истории

Меню

Към съдържанието
  • Рейнски песни
  • Пинокии
  • Отстрани
  • Контакти

Тапа на всичко

vino

DSC_0478

Непретенциозно. И с нищо не бих го запомнила. Всичко му е средно. Като мен.

–

DSC_0473Но един миниатюрен свят колкото върху лилавото на тапата. Или в някоя коркова цепнатина. И в нея е прилепил гръб о стената ангел с тъмни крила. Люлее ме в тях и както ме утешава с кроткото на прозрачната си розова усмивка, така и ме разкъсва на парчета, гневи ми се, смее се грозно и прокарва шишове от реч през пъпа ми. И в тази груба утеха аз разбирам: време е да тръгнеш. Стига е чакало забравеното дете на ръба на слънчогледовата нива. Него никой няма да прибере. Виж му мръсната рокличка! Време е това дете да тръгне, да достигне град и в този град да мълчи всичко, което може. И детето тръгва по лилавата тапа – върви, стига, смее се и достига по кръглото отново ръба на слънчогледовата нива.

Фалшивата радост.

Благородна земя. В станиол увита. Ненаша. Тапа на всичко.

 

Споделяне:

  • Отпечатване
  • Имейл
  • Facebook
  • Twitter

Харесване на това:

Харесвам Зареждане...

Свързани

Навигация в публикациите

← Кош
Клав →
Джаджи
Website Built with WordPress.com.
  • Последване Последвано
    • Petja Heinrich
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Petja Heinrich
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Copy shortlink
    • Report this content
    • View post in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...
 

    %d блогъра харесват това: