12. Огнегълтачът дава пет златни монети на пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето

Огнегълтачът дава пет златни монети на пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето, но пинокио се оставя да бъде измамен от лисицата и котака и тръгва с тях

Огнегълтачът, щом разбра как пинокио саморъчно с ръце нематериални спаси театъра, квартала, а с това – предотврати пожари потенциални по всичките планети, за да е имало, да има и да пребъдат динозаври и комети, а и понеже пожела пинокио да се роди, дари го с пет пари да ги даде на татко си Джепето за материал, за да може прославеният майстор най-после куклата да сътвори, би било добре и рунтава брада да ѝ се посади, предложи замечтано и заръча: да не скита клето нищото по вариетета, казина, бордели, а право към дома да тича с пет пари в ръка от вятър и с краката си идеалистични, да се изучи, да изобрети ваксини, да влиза през комините, или каквато друга професия му се окаже по сърцето, и ако случайно в битието си се срещне с майка си, Феята с коси до коленете, водното създание, да я поздрави от театралния директор, Огнегълтача, последното май беше заклинание, Огнегълтачът го изрече с искри в брадата, ала пинокио не го разбра съвсем добре и нищичко не си помисли в контекста или между редовете, той майка си не беше виждал, а от баща си беше придобил единствено несъщността си. Пинокио се поклони, каза „царско благодарско“ и излезе. И понеже пет пари не даваше за чуждите съвети, отиде право при двамата изпечени мошеници, лисицата с дървения крак и слепия котак, Ин и Ян на махалата, и ги попита за схема как да умножи парите. И те отвърнаха: ела. Мефистофел някъде в небето си дръпна доволно от лулата и се прочисти синевата след звънкия му смях… такова слънце, тропик, самба, пяната на дните. Не беше нужен повече от миг и съдбовно се сприятелиха. Бавен здрач заслиза по всички кадифета, нощ мощна благословено ги повлече по кривите си сини вени и до последна капка я обезкървиха. Кристали, колбички и пушек сладък от лулички, тарантели, страдивари, перли, пух и мигли бели, зарове, рулетки подивели и карта с две лица различни, опали, мак. И как, о, как… що за съдба… Нима възможно е човекът в златните зори след най-могъщия си ден, щастлив, обичан и пленен, 12-и път да си остане нероден? 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.