Огнегълтачът дава пет златни монети на пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето, но пинокио се оставя да бъде измамен от лисицата и котака и тръгва с тях
Огнегълтачът, щом разбра как пинокио саморъчно с ръце нематериални спаси театъра, квартала, а с това – предотврати пожари потенциални по всичките планети, за да е имало, да има и да пребъдат динозаври и комети, а и понеже пожела пинокио да се роди, дари го с пет пари да ги даде на татко си Джепето за материал, за да може прославеният майстор най-после куклата да сътвори, би било добре и рунтава брада да ѝ се посади, предложи замечтано и заръча: да не скита клето нищото по вариетета, казина, бордели, а право към дома да тича с пет пари в ръка от вятър и с краката си идеалистични, да се изучи, да изобрети ваксини, да влиза през комините, или каквато друга професия му се окаже по сърцето, и ако случайно в битието си се срещне с майка си, Феята с коси до коленете, водното създание, да я поздрави от театралния директор, Огнегълтача, последното май беше заклинание, Огнегълтачът го изрече с искри в брадата, ала пинокио не го разбра съвсем добре и нищичко не си помисли в контекста или между редовете, той майка си не беше виждал, а от баща си беше придобил единствено несъщността си. Пинокио се поклони, каза „царско благодарско“ и излезе. И понеже пет пари не даваше за чуждите съвети, отиде право при двамата изпечени мошеници, лисицата с дървения крак и слепия котак, Ин и Ян на махалата, и ги попита за схема как да умножи парите. И те отвърнаха: ела. Мефистофел някъде в небето си дръпна доволно от лулата и се прочисти синевата след звънкия му смях… такова слънце, тропик, самба, пяната на дните. Не беше нужен повече от миг и съдбовно се сприятелиха. Бавен здрач заслиза по всички кадифета, нощ мощна благословено ги повлече по кривите си сини вени и до последна капка я обезкървиха. Кристали, колбички и пушек сладък от лулички, тарантели, страдивари, перли, пух и мигли бели, зарове, рулетки подивели и карта с две лица различни, опали, мак. И как, о, как… що за съдба… Нима възможно е човекът в златните зори след най-могъщия си ден, щастлив, обичан и пленен, 12-и път да си остане нероден?
