16. Феята със сините коси прибира Пинокио

Вратата се отвори, на прага ѝ застана синелюспа риба, окръгли уста и заговори: въже се люшка на дъба, три жълтици то държи и торба от нищо, нито мъртво, нито живо, ни добро и ни красиво, ни плацента, ни огниво… Прибери го, я прекъсна строго бялото лице зад стъклото, рибата подскочи на опашка, излезе, изпусна перла време към небето, притича до дъба и разкъса с острата си перка възела, пинокио се строполи безшумно върху туфа мъх, рибата се сурна да го влачи, но не знаеше как да похване дифузния обект на спасение, тогава през отвори и пукнатини от вътрешността на къщата пропълзяха косици сини, напредваха със змийска упоритост вълнисто ниско по тревите, разклоняваха се с поколенческо познание, клончета на клони, капиляри, вени, потоци и реки, обгърнаха в пулсираща синя мрежа празнината с три жълтици, увиха го в пашкул грижлив, придадоха му форма, наратив, и го изтеглиха навътре в къщата. Това е къщата без стаи, стените – влажки, речни раци се катерят по жилките от вар, под с килим там няма, а вода. Свещите горят в редици с пламъка на течността. Феята се гмурна и повлече пинокио с косите си, той бе мехур от въздух под водата, той бе хайвер, тя беше майка; и в многозначителните дълбини захрани го с утробните лъжи. Че ще бъде. Че ще се осъществи. Риби, риба. Спи ми, антикукло, спи. 16-и път дълбоко потопен ще си останеш нероден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.