18. Пинокио намира отново лисицата и котака и отива с тях в нивата на чудесата, за да посее трите жълтици

Въжетата от синьо се разплетоха, узрял на дъното в косите на езерната майка под вода, усвоил лъжата на живота и отрицанието на отрицанието на утехата и обичта, мехурът на пинокио потегли право към повърхността, обвит от люспици седеф, в неоплодена клетка изплува вързопът с нищо, както празнотата се носи с волността на нулата, с лекотата на числото, което везните не разклаща, махалото не отклонява, не променя хода на съдбите, не увеличава, не смалява, не заема място, а времето от себе си създава, когато си поиска, изплува нищото и три жълтици стиска под езика. Под дъба клечат и чакат Ин и Ян, бухалът се преоблича в папагал. И тръгват да множат парите пак. Далече, някъде в Невада има чуден град, там в пустинята Мохаве, щом дупка изкопаеш и сложиш три жълтици, полееш ли ги с три сълзи, след час ще порасте дърво, отрупано не с круши, ябълки, шишарки, а с кюлчета, по-ярки от звезди, най-малко сто пъти по три богатството ти ще се умножи, безданъчно, безкръвно и легално, Ин и Ян вързопа мокър увещават, понеже са добри приятели, пинокио бе тръгнал всъщност към баща си, ето го Джепето на хоризонта вече се задава, ръка протяга отдалече да удари неосъществения си син, или да го погали, но самолетът с три жълтици, Ин и Ян и пустота с конци в търбуха се оттласква вече от земята, колесникът се прибира; после сънени радарите видяха как с разперени крила сладкопойна чучулига Атлантика прелетя, бухалът се преоблича, а Джепето с вперен поглед в синевата самолетната следа съзря, постоя, помаха. Часове се превъртяха по рулетката на дните, fear and loathing in Las Vegas, гледай, славните другари долетяха, поиграха; звън, кристали, прахчета, лопата; изкoпаха дупка в нивата на чудесата, марионетката в конците се заплете, дърпа, шава, възелът отпуска се и пак се стяга, хвърляй три пари и да вървим, три сълзи плачи и да вървим, трима сме, ще се спасим. Мор. Сух вятър сухи тръни гони, бухъл пада с вирнати крака, папагал и чучулига от устата му извират и душата се съсирва; знаем предобре – в Мохаве нищо не расте, само дървени ребра стърчат от каруци и марионетки, лешояди дремят по ръждиви моторетки, зъби и рога треперят голи в маранята. И ако пинокио 18-и път се бе родил, в Мохаве той до чироз би се изсушил.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.