2. Майстор Антонио подарява парчето дърво на приятеля си Джепето

Майстор Антонио подарява парчето дърво на приятеля си Джепето, който го взема, за да си направи чудна марионетка, която да танцува, да размахва сабя и да подскача

Джепето влезе, нямам, каза му Антонио, дърво за кукла, и го погледна косо, късно идваш. Джепето плю на пода и си обърса слюнката под устните в ръкава. Четирикрака масата в средата създаваше известно равновесие на разговора, интериорна тишина. Антонио повтори, нямам. Джепето свали оранжевия си каскет, наведе се почтително, но беше подигравка, и каза: добре си го издялкал този крак, макар да си магаре, задник, тарикат и т. н., Антонио, а онзи стовари четирипръст юмрук, стабилна е, ще издържи поредния ни спор, да беше жива феята със сините коси… и двамата внезапно замълчаха, но само колкото е нужно за буреносната светкавица да среже небето през прозореца. Джепето мачкаше каскета, враждата ни е стара, каза глухо и отново се изплю. Далечен гръм. Антонио омекна, свлече се на стола. За какво ти е наследник, Джепето, дървена глава, да ти вгорчава старините, последната жълтица да ти измъкне от кесията, да скита нощем сред измамници, да го чакаш с тревога на прозореца, да рита и руши, щуреца му виновен бил, пинокио, с добро сърце, ала наивен и дърво, какъвто и да го издялкаш, остава си дърво, Джепето, престани да се опитваш да огъваш чужда воля, да мачкаш и да дялкаш хора както си решиш, старче, пинокио е дървен труп и гледам, добре държи, Антонио погали масата доволно. Феята със сините коси… нали ѝ обещах… да се погрижа са понокио, Джепето промълви. Пинокио не съществува! Иди ѝ го кажи. Как ситно заваля и бурята ни се размина май. Нима си му баща?, прониза го Антонио с кристала син на ириса. А ти? И двамата пръхтяха, наговориха си куп небивалици. Накрая взеха, че се сбиха. Антонио разби носа на милия си гост. Джепето преобърна масата, откърти ѝ крака и го стовари върху главата на Антонио. Антонио се влече по стената. Откършеният крак натисна окървавения каскет, тъй топла беше бащината кръв, която попиваше в дървото. И както се полагаше – пороен дъжд. Последваха сирени, линейка, полиция, затвор и съд. Така пинокио не се роди за втори път.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.