Майстор Антонио подарява парчето дърво на приятеля си Джепето, който го взема, за да си направи чудна марионетка, която да танцува, да размахва сабя и да подскача

Джепето влезе, нямам, каза му Антонио, дърво за кукла, и го погледна косо, късно идваш. Джепето плю на пода и си обърса слюнката под устните в ръкава. Четирикрака масата в средата създаваше известно равновесие на разговора, интериорна тишина. Антонио повтори, нямам. Джепето свали оранжевия си каскет, наведе се почтително, но беше подигравка, и каза: добре си го издялкал този крак, макар да си магаре, задник, тарикат и т. н., Антонио, а онзи стовари четирипръст юмрук, стабилна е, ще издържи поредния ни спор, да беше жива феята със сините коси… и двамата внезапно замълчаха, но само колкото е нужно за буреносната светкавица да среже небето през прозореца. Джепето мачкаше каскета, враждата ни е стара, каза глухо и отново се изплю. Далечен гръм. Антонио омекна, свлече се на стола. За какво ти е наследник, Джепето, дървена глава, да ти вгорчава старините, последната жълтица да ти измъкне от кесията, да скита нощем сред измамници, да го чакаш с тревога на прозореца, да рита и руши, щуреца му виновен бил, пинокио, с добро сърце, ала наивен и дърво, какъвто и да го издялкаш, остава си дърво, Джепето, престани да се опитваш да огъваш чужда воля, да мачкаш и да дялкаш хора както си решиш, старче, пинокио е дървен труп и гледам, добре държи, Антонио погали масата доволно. Феята със сините коси… нали ѝ обещах… да се погрижа са понокио, Джепето промълви. Пинокио не съществува! Иди ѝ го кажи. Как ситно заваля и бурята ни се размина май. Нима си му баща?, прониза го Антонио с кристала син на ириса. А ти? И двамата пръхтяха, наговориха си куп небивалици. Накрая взеха, че се сбиха. Антонио разби носа на милия си гост. Джепето преобърна масата, откърти ѝ крака и го стовари върху главата на Антонио. Антонио се влече по стената. Откършеният крак натисна окървавения каскет, тъй топла беше бащината кръв, която попиваше в дървото. И както се полагаше – пороен дъжд. Последваха сирени, линейка, полиция, затвор и съд. Така пинокио не се роди за втори път.