Сън с реене

Нали ги знаете онези благословени сънища, дето летиш, рееш се, подскачаш високо и далеч… – ето такъв ме споходи тази нощ. Чак малко ми е тъжно, че свърши. И в съня също посетих някаква сграда, която се нарича „Виенски павилион“, намираща се… в Пловдив (да ми се чуди човек на топосите, понеже аз в Пловдив реално нямам нито работа, нито симпатии)… и този Виенски павилион е с вличествен висок изрисуван купол, класицизъм и стълбища, които се виждат от атриума. В същия атриум се играе балет, а аз съм в публиката и знам, че този балет е сроден с чуството за лекота, което ме е споходило днес, дори бих искала и аз да участвам, усещам че и този танц владея. А преди балета приятелят М. ме разпитва винаги ли го мога това с реенето и леките сконове, и аз казвам: „това са само умения в някои особени дни. Това са дните, в които мога да пише поезия. Това са дните на поезията. Едното е равно на другото. В такива дни си всесилен. И понеже толкова много сила би нарушила хармонията на света, не са ти дадени винаги, а само понякога. Единственото неприятно е, че таваните са оказват твърде ниски и се рееш под тях като балон, опрян горе и спрян. В такива дни ти трябват зали, височина, наклони, простор.
// Описах в презададения статус на fb, че се чувствам свободна, но това не е точно – то е по-скоро свободна и с лекота, няма такава дума сякаш…