22. Пинокио залавя крадците и като награда за честността му селянинът го пуска на свобода

В полунощ две белки му предложиха нечиста сделка: да ги пусне в кокошарника, в замяна щели да му дадат от плячката. Пинокио не се поколеба, не знаеше какво ли да захване с кокошка, само това оставаше – да се въргаля в пух и перушина като подпухнала човещина, пинокио учтиво се прозя, на белките течаха лиги и капеха по пепелта на двора в красиви кръгове, пинокио се взря в кръглотата и си каза как и най-отблъскващата форма на живот има предимството да ни оставя вълнуваща следа, кръгове от мимолетна влага, приобщаващите идеални криви на самодстатъчна и нежна форма, като нашийника, но без принудата на шипа, животът е затвор, но и си струва, заради възможността да го отричаш, нетърпелива белка проскимтя и плю, отгоре мошеникът луна си чистеше резците с клечка лъч от светлина и гледаше с очакване в екрана, пинокио отвърна „да“, но беше хитрина, пусна белките в кокошарника, затвори бързо вратата зад гърба им и взе да се дере в безгласен лай, господарят му не чу, ала дойде, защото в съня му бяха зазвучали предупредителни сирени, синекоса фея с липсващ зъб му се яви, разтърси раменете му, погледна го дълбоко в зеницата от страх и ирисите карамелени и каза: върви на двора, пушката вземи, застреляй белките, но ги и пощади, кокошките си утеши и храбрия пинокио пусни да следва пътя си към следващото приключение, все някога пинокио ще се роди, но знай, че не е куче, освободи духа и запомни, че ако заложиш повторно капан или завържеш на верига същество, ще ти се явя отново, с ботуши, и му прошепна нещо в ухото, селянинът скочи от леглото, облян от хладна пот, под възглавницата си намери зъб. И затрепери. Пинокои освободи. Благодари. И даже за из път му даде бутилка вино, хляб, червена шапчица и вълк, ключодържател. Доброжелателно посгърбен, селянинът мачка дълго шапката си с ледени от ужас пръсти в двора, петелът му надигна гребена тревожно и взе да кукурига милост към зората. Мошеникът луна плю недоволно и долу заваля. Белки си потриваха глупаво врата. Вратата зад гърба на селянина хлопна… Пинокио, за 22-ри път щастливо нероденият, хукна без крака към следващите приключения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.