23. Пинокио оплаква смъртта на Феята със сините коси; после намира един гълъб, който го отнася на брега на морето и там се хвърля във водата, за да отиде на помощ на баща си Джепето

Прекоси поля, вървя по дължината на змия, която казваше, че е река и на свечеряване поглъщаше по слънчев портокал с все кората му и ореола, миришеше на ацетон и глина, комарите се спускаха с крака от радост криви върху петна от блясък по гърба ѝ и смучеха нектара на зарята, ракитите поскърцваха из пясъка с плитките си корени и настояваха, че са на пясъка причината, корморанът хвана риба, както винаги, и си замина с величавия размах на победител, пинокио вървя и стигна, змията рязко спря тогава, загледа се в пресъхналото езеро, зави и го подмина с все комарите и портокалите си, пинокио остана на брега, ниско долу се белееха ребрата на някогашната колиба, в празнотата, в свлачището и в отсъствието себе си позна, както познават материалните неща образа си в огледало. Значи, това било смъртта – изгребана до дъно цялост, сушина, скелет на колиба, река, която подминава и не се излива в съда, способен да я побира, отсъствие на корморан, отсъствие на риба, пинокио реши да си поплаче, но преди идеята за конструирането на сълза (вода, кристал, тъга – и пеперуда да я пие), до него кацна ангел запъхтян и настояваше, че представлява гълъб и трябва да побързат. В живота често няма място и време за тъга и се налага да скърбиш върху гърба птица в полет, вкопчен в остра перушина и седнал неудобно. По разписание трябвало да го пренесе на гърба си към следващото приключение, каза ангелът, а именно – до океана, където Джепето вече тръгнал да се дави насред вълните в пробита лодка. Всеки ангел е зловещ, ни казва Рилке, и щом го зърнеш, ще осъзнаеш смразяващото му надмощие и ще престанеш да съществуваш, ако изобщо съществуваш, но този беше просто само гълъб, с очи най-птичи, кръгли до полуда и като от каучук, за метафизика не бе и чувал, а като всеки градски екземпляр увлечен беше по отпадъци, гнездене и другите наслади на червото. Ангелът захвърли в нисък полет пинокио върху една скала, изцвъка се и отлетя. Пинокио видя Джепето насред морето да се дави, и тук дилемата му бе: да го спаси, или да се роди. Пинокио тогава за 23-ти път отрече себе си, ръце изпъна, вирна си главата и скочи от скалата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.