27. Голям бой между Пинокио и приятелите му, един пада ранен

Юмручен бой, един се свлече с окървавено чело, другите избягаха, за да си избавят кожата, пинокио си няма кожа, а и изпитва нещо като състрадание, едно дифузно чувство между обич към приятеля и почит към живота като цяло, към всяко тяло; пинокио се вгледа в струйката от топла кръв, извита като червей по бузата, релефна, обла, плътна, бляскава, туптяща още, рубина на живота, положи несъществуващата си ръка под главата на приятеля и каза: не ми умирай, достатъчно е, че аз не се осъществих, виж как минава вятър между ребрата ми от вятър, очите ми са перли празнота, походката ми наподобява движение на облак, птица слиза и ме разполовява и пак оставам цял, неотделим от нищото, на портите на моя нероден живот камбанка без език безспирно пее с глас без звук. Махалото по кривата минава, а времето в часовника остава, и разкачено е по нелогичната спирала „аз“ от „съм“. Пинокио с ръката най-човешка затисна раната зловеща. И струйката рубинена се спря, втвърди се, после се изрони, животът продължи по кръвните си полигони, пинокио за 27-и път не се роди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.