28. Пинокио се излага на опасност да бъде изпържен в тиган като риба

Заради побоя пинокио бе гонен от полицейска хрътка, спаси се със скок в морето, кучето след него, то бе скован плувец сред високите вълни, пинокио, понеже носи в обвивката от празнина несъществуващо сърце, а сърцето, даже да го няма, трепва при опасност и като цяло е фигурата на милосърдност и добро, наложи се той рунтавото куче като пояс над водата да държи и да го избута на брега, благодаря, приятелю, сълзи и злато, и така нататък по веригата на случайните познанства, тръгнали с преследване и тракане на зъби – полагаше се вечна благодарност, по-късно Алидор, така се казваше косматото създание, ще се отблагодари в подходящ момент… приключението нека продължи – мрежата лови, дори когато е невидима, и не подбири риба или антириба; ако не си, то всяка мрежа те лови; или те пропуска, което, ако не се съществуваш, не се и случва… така че пинокио бе изтеглен от водата в мрежа, пълна с улов, той беше там и също и не беше, монетата е с две лица и пада едновременно на двете. Рибарят, позеленял от вятър и с кожа грубовата, разгледа рибите, в тигана вече цвърчеше мазината и при вида на празнотата от безформена марионетка, очертана в кръга от хлъзгави тела и миди, немалко се зачуди, но който има си уста и мрежа, той неизбежно лапа даже празнота, прилежно обрашнена, той стисна мехура в менгемето на ръката, срещу светлината под невидима обвивка се отлагаха дъги, колбички и пръчици, едно далечно куче лаеше и сини са косите ѝ, пламъче най-ситно на земята потрепваше до минимума на движението и на светлината, рибарят беше очаровен и плен от мрежата на красотата, колкото му позволяваше природата и дори отвъд природния предел той бе пленен, кристалът го пое и отрази по небесата – зелен рибар по калдъръма на плеядите закрачи, сгъсти му се жестокостта до най-наситена зеленина, брадата му на изумруди се развя, изби му хлорофилът по лицето, зеленина се плисна по небето, един мехур от мазнина се пръсна, изцвърча и извади от съзерцателното вцепенение рибаря, той слезе на земята, цъфна, едновременно е твърде късно и твърде рано за спасение, отдолу зее мазен ад, ще се превърнеш в нечий благ обяд, пинокио, какви ли не рождени форми са познати, в тигана пада баракуда и сардина, ще се отрониш вече, всекиму е ред, отредено е дори на теб, тежка капката живот виси, но днес за 28-и път не си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.