Който неконтролирано се весели, порасват му магарешки уши. Опашка и копита, конските мухи блажено го облитат. Пинокио понеже влачи всеизвестното си вече небитие, превърна се в магарето, което той не бе. Това е тройно не. Не бе уши, не бе опашка, не бе копита, безбитийните мухи облитаха с безвучен бръм и кацаха по формите на нищото. Изпъваха хоботите и смучеха солени капки. Сърбежът на живота го тормозеше като фантомна болка. Пинокио загуби усета за аз-а и неговата обиколка. Метaморфоза след метаморфоза и все не вадиш коза. Водно конче  прелетя през празното му тяло и в летежа си смени посоката. Понеже носеше магарешки уши, пинокио реши и този път на раждането си да устои.