Онзи, който купи куцото магаре, нямаше кураж да го убие, затова реши да го удави с камък върху несъществуващата шия, какво ли не е готов да стори от добрина човекът, пусна вързопа нищо от скала в морето и зачака, гризейки си на припек благо хляб и лук – камъкът потъна и около него водата очертаваше контури на магаре, което беше кривостенно мехурче под повърността, пинокио, разбира се, не се удави, отнякъде се взеха риби и закълва празнотата, докато от нея остана форма на човече, когато след около час онзи лаком лучник реши да провери дали магарето най-после е ритнало камбаната, изтегли внимателно въжето, а в края му висеше жива несъщността на марионетката без плът и кожа, магаре даже тя въобще не беше, човекът с лука се облещи, такава гледка няма на земята, дори и да броим към нея чудесата, така се стъписа клетият, че взе да трие невярващо очи и яростно се подлюти, разплака се, подскочи на ръце и тръгна да се шляе с главата към земята и крака в небето, така и си остана лучникът без кожата за барабана. И днес погледнеш ли към хоризонта, той още там безцелно се разхожда. И ето го – пинокио се носи по вълните, Life is a beautiful ride, проблясва отсреща на скалите надпис от седеф, и маха свободата с коси от свила и позлата, ала върху гребена на волността внезапно зейна зла уста и страшната акула го погълна, където при баща си пинокио се върна. Джепето от години живееше в търбуха на библейското чудовище и чакаше последния си ден. За протокола: 34 път – пинокио се влачи нероден.