5. Пинокио е гладен и търси яйце, за да си го изпържи

Пинокио е гладен и търси яйце, за да си го изпържи. Но щом се накани да го изяде, то изхвръква през прозореца

Яйце, да го изям, или да го възпея, Джепето го повъртя в ръка и го захвърли върху купчина списания с измачкани корици, начупен гланц, овално свити от влага и от сухост страници със снимки на мотори, чайници, длета, месо и уиски. Джепето легна и заспа и както спеше, изви се синкав дъх и пара от носа му, от хъркащата му уста, назря лютивото му издихание и стана марионетка с изпъкнали от глад очи и топчест пъп (макар да нямаше тук плът, набъбваше все пак еволюционният родилен знак на всяко дървено човече, висяло на плацента, то бе и знак за глад). Глад, глад, глад… глад на безтелесното начало, на нищото, което себе си повтаря с надежда да обърне пак в материя нематериалния си мрак. Да го сваря, или да го изпържа, пинокио прехвърля възможностите на едно яйце – да се търкаля и върти, да Е, да е без ръб и да мълчи относно яйчената си вселена, белтък, жълтък и тишина под купол благ, в сърдечна кухина, ах, този глад на празнината, пинокио преви несъществуващия си стомах, нарастващ с всеки шумен дъх на спящия Джепето ––ГЛАД до сетната карфица–-(по Кнут Хамсун чак, ала това е спекулация, понеже пинокио не само, че не Е, но и не може да чете). Мотори, чайници, длета, месо и уиски и сред тях – котлон, тиган, пук-пук, пукнатина и над тигана излетя създание с пера, фатални обици и грим. Наричам се Славея, каза тя, и пея. Премигна с птичия си гол клепач. ГЛАД. Перата ѝ с пайети украсени, пудра сладка, всебляскък, който гъделичка една марионетка, макар дифузна. Родена от яйце, Славея пя. Щурецът дръпна струните на контрабаса. Пинокио забрави за глада си, потъна, хлътна, сгъсти се на мъгла и падна ниско, и в този миг той би умрял, ако се бе родил, такъв копнеж е музиката, тя сродява безплътността и тялото. Славея пя и отлетя. Щурецът дръпна вяло финалния акорд. Adiо̀s, понеже свободата си ценя, му каза на перваза тя; сви алената човка и с елегантен лупинг се изнесе по магистралите на небесата, след нея театрален шлейф от светлина, комета сякаш прелетя, ала Джепето нищо не разбра, понеже спеше. И само някакъв остатъчен кристал му падна в ноздрата на вдишване и го събуди, видя Джепето пинокио да му се стели из краката, ще ти дам аз свобода и воля, желе с желе такова, изсумтя гнусливо и го събра с лопата, изхвърли го върху купчина списания с измачкани корици, начупен гланц, овално свити от влага и от сухост страници със снимки на мотори, чайници, длета, месо и уиски, и към тях – черупка от яйце, на две строшено, и синкава мъгла. Тогава пинокио в строшеното яйце се сви, покри се с горната му половина, запуши всяка мъничка пролука с коноп от въздух, зачака да се породи, трае, трае и мечтае за магистрала и пера, „Славея съм и пея“ отекваше из празнината, толкова за свободата, ако не си роден, пинокио тъй дълго чака, стена и забрави целта на своето усилие безплодно, веднъж щурецът му затрака по капака, яйцето втори път строши, така пинокио роди се и не се роди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.