6. Пинокио заспива с крака върху пещта

Пинокио заспива с крака върху пещта и на сутринта се събужда със съвсем изгорели ходила

Ясно – не гори изобщо онова, което не е сполучило да съществува, съответно: пинокио така ѝ не успя да се събуди без крака, да бъде жално обгорен и в сажди до носа си горд отчаян да се тътри из прахта дълбока по пода на своя сътворител, отказал да го сътвори. Щурец да го опее зад тапета, гладът да го боде със сто игли под мижавата светлинка в куба, наречен дом. Гори, пинокио, гори, в гърдите на Джепето, както лист ненужен и изписан гори на пламъка с езиче синьо-жълто, виолет, рубин, листът в началото се поклонява на огъня, а после потъмнява жертвено и се отдава до последната си буква, схрусква се и се разпада на равни части пепел и безслава. Така написаното пак попада обратно в писмеността на всичкото. (Това е нашето спасение.) Преди това пинокио не тича през кални тъмни улици да проси хляб, не звъня посред нощите по вратите на ядни селяни да моли за коричка, не го заливаха с леген вода да го пропъдят като клето псе, каквото би и бил, ако се бе родил, от глад и млада глупост не греши като по книжка, защото Джепето беше пак в затвора, за дребно хулиганство, дрога или заради някаква си там наяда с очи зелени от локала „Езерата“, която нещо му дължала или пък той на нея, пинокио, ако се бе родил в калъпа на дете от плът и кръв, би бил така наивен да му вярва, как наядите били все мили нимфи с очи зелени и коси вълнисти, и бедра под змийчета танцуващи, с маниста. Гори, пинокио, гори, в гърдите на Джепето. А знайно е, наядите са скрили седефени резци в усти красиви и носят имена, които ни един човек не може в живота си да изброи. Джепето беше дрънкал не веднъж за приключения с наяди, и за мотори, познавал всичките по имена, ха-ха, едва ли! Проблемът на плътта е не просто, че запада, свършва и гори, както и моторите. Проблемът на плътта е, че не побира дори един език и толкова неизговорено и неизговоримо остава отвъд нещата (писмовността – извън писмата), така че всъщност животът е най-клетата от всичките възможности, ако не се противопоставяш и не трупаш имена отвъд езика, тоест – наядите ако не опитомяваш до последно име в езерата на духа и мисълта си, дори и да не те проима. Гори, пинокио, гори, в гърдите на Джепето. Ето! Така в предимството отвъд плътта пинокио за шести път изтля, и то с напълно изгорели ходила. 

–––

Наядите са нимфите на сладководните басейни, реки, ручеи, извори. А един от петте вида наяди са лимнадите – нимфите на езерата. Мисля, че е важно да се знае и за тях, макар да не засяга конкретно пинокио 🙂 И оттам започват безкрайни истории. Как имали повече имена, отколкото човек можел да изрече. Как само онзи, който живеел в тяхна близост, знаел как се казват. Как имали зелени очи и седефени зъби. Как нощем палели огньове по водата. И т. н. (бел. авт.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.