7. Джепето се връща вкъщи и дава на човечето закуска

Джепето се връща вкъщи и дава на човечето закуската, която бе донесъл за себе си. И му поправя изгорените ходила

Джепето влезе с три круши. Подхвърли ги на масата и каза, ето ти закуската ми, яж, а аз ще погладувам, нали съм ти баща, ще ми дължиш безкрайна благодарност някога, дори след края на света ще ти напомням, че ми я дължиш, защото те направих, макар да нямах дърво за дялкане, издялках те из мисълта си. Огледа се, но никакъв пинокио си нямаше наоколо, освен купчина нищо с изгорени стъпала, която в прахта по пода оставаше вълни, подобни на онези, които вятърът чертае върху ситен пясък. Щурецът изпълзя изпод тапета и припомни: пинокио го няма, той не се роди, защото ти, Джепето, първо блъсна феята със сините коси и синя кръв земята напои, после строши главата на Антонио, приятел по съдба, законният баща на клетата марионетка, която има участта на бъде крак на маса, щурецът полудя и укорително цял ден и нощ той пя за греховете му. Джепето посегна да го премаже, но не го улучи, щурецът беше ловък и скоклив за възрастта си от сто години и поколения живени драми у дома и по света, изплъзваше се и звучеше от тук и там, Джепето въртеше глава по посока на звука, в себе си се срути, запуши си ушите, но щурецът се промуши между стиснатите пръсти и пропълзя през глухото ухо дълбоко чак в ума, където цареше такова опустошение, подобно на изписаното вън върху лицето, Джепето беше с лик прорязан от бръчките на грешки и провали, от белези на злостни рани, амбиции неосъществени, отрова, жлъч, абсент и кръв, но бе красив, защото красотата е независима от добротата или от нейното отсъствие, Джепето бе красив! И тази трайна красота прехвърляше на нищото с такава лекота, с финеса на артиста, щурецът му се възхити насред прогнилата глава, Джепето направи на пинокио най-чудните крака и му напомни настоятелно и с бащина грижовност за крушите. Пинокио с три круши не можеше да утоли глада на пустотата, от която по природата си той се състоеше, поради това, че невеществен беше – подхвърляше ги в празнината на устата и те отново се изсипваха до изначалното си място върху масата. Виж, татко, три круши аз не мога да изям, друго дай ми, че да утоля глада си преголям, такъв глад на безплътността ти не познаваш. Джепето побесня, неблагодарник, яж, яж, яж, така е с непослушните деца – остават дребни и без розови страни, всеки ще ги победи. И нищото преглътна крушите, благодари, ала за седми път пинокио не се роди. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.