Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна в дупка.

Лежи си Панчо в дупката с лице към звездите, положил е изсъхналите си ръце на тила и крои ли крои с поглед. Но звездите се мърдат, обхождат зрителното му поле и все му се изплъзва онази кройката на спасителна рокля.

Царица не поема отговорност извън рамката на чинията с гъши пастет.