За да спечели сърцето на своята любима, мъжката снежна сова трябва първо да улови за избраницата си леминг, а после да й покаже гнездото, да пусне гризача в него и да зачака благосклонността на голямата бяла птица. Женската снежна сова е значително по-едра от мъжкия екземпляр, пухкава е и достолепно тромаво се поклаща по ледената земя.

Сънувала съм я кацнала на рафта до кутията с чай в кухнята. Изневиделица до нея се появи и мъжкият. Никакъв леминг не носеше в човката си, нито даже обикновена полска мишка, каквито има отсреща из полето в изобилие. Тя разпери огромното си бяло крило и го прегърна с такава невъобразима птича нежност, че сънят се пукна.

Очите зашарват в търсене на опора по потъналия в мрак таван. Би било проява на лош вкус да твърдя, че едно светло перо левитира над главата ми. Но пък откъде се появи тук, върху чаршафите ми, тази още топла кървава плячка с космата опашчица?

Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна в дупка.

Лежи си Панчо в дупката с лице към звездите, положил е изсъхналите си ръце на тила и крои ли крои с поглед. Но звездите се мърдат, обхождат зрителното му поле и все му се изплъзва онази кройката на спасителна рокля.

Царица не поема отговорност извън рамката на чинията с гъши пастет.