„МАЙМУНАТА, КОЯТО ВИ Е УХАПАЛА, Е БУДА“ – ЛИТЕРАТУРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ФРАГМЕНТИ, ПИСМА И ВИЗУАЛНА ПОЕЗИЯ ОТ НАЙДЕН КОЕВ // първа ЧАСТ

край–––––

В НОП8 се намират следните две парчета визуална поезия от Найден Коев. Най-добре работи разкриването на смисъла, ако си ги представим като срязана на две парчета дълга лента. Тя започва с бялото начало (Бяло море) и завършва с черния край (Черно море). Тук играта е един път с имената като символи на живота и неговите етапи от началото до края… един вид маркиртовки като онези цветни лентички, с които отбелязваме важни страници в книга; друг път тя е чрез метафората на живота като море, като система от огромни свързаности, протичащи една в друга.
(ПХ)


Здравейте, Петя,

                  Благодаря за „ЛИМА“! Фабульозният господин Бальозов (особено горд и щастлив от това определение – никой не го е наричал така) ми я предаде и аз буквално потънах в нея. Светла, лека, със свежи образи в наратива и, разбира се, безупречно стабилна никъде не срещана от мен обща конструкция! Прилича ми на пеперуда: две мощни крила-„лими“ вдигат в полет елегантно, но излълнено с неистово въображение поетично тяло. Браво!!! Но за мен като читател книгата има и специфично лично значение. Случи ми се премеждие (това е най-меката дума) и попаднах в състояние, в което пространство и време не съществуват. Рип ван Уинкъл! Лошото е, че от това не може да се извлече никакъв полезен опит – ни житейски, ни духовен, ни естетически. Доброто е, че е траело относително кратко (около година), след което се върнах в този свят и паметта ми бавно и постепенно се възстановяваше. И точно тук е много важната терапевтична роля на „ЛИМА“: помогна да се върнат яркостта и ред подробности в детските ми и младежки спомени. Още веднъж безкрайни благодарности!

                  А сега за НОП8. Малко преди премеждието имах намерение да се обадя. Да установя с тъга, че пазарният НОП е отишъл не в безкрайността, а безвъзвратно в небитието. Да се пошегувам, че реалният пазар е научил за броя и го е убил. Да съжалявам не че губя възможност за публикуване (установих не без задоволство, че след Нона Нонова съм най-печатаният автор в НОП), а че няма да чета качествена поезия в единственото специализирано за това издание. Но ето че НОП е възкръснал (явно имаме нещо общо в съдбата). Темата „море“ е удар в десятката. Само живущите от Балчик до Царево поети да пратят по нещо, ще има материал за повече от трудна селекция. В приложението участвам с две стихотворения. Едното е нормално до традиционност. В другото пак съм се изкушил с любимите ми визуализации. За улеснение съм го разположил дизайнерски на две страници. Трудно е да се каже каква поезия е, но несъмнено е литература.

                  Най-сърдечни поздрави: Найден Коев  

29.08.2018 14:26


М О Р Е

Необятна вечност.

Над нея друга.

По средата илюзорно допиране.

И създания,  

         търсещи себе си,

                  намиращи нещо

в движение и докосване,

                  видимо (не)доволни от постигнатото.

Найден Коев

Към интермецото „Омагьосващата красота на езика“

Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ (2013–2019) маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен: petja.heinrich@googlemail.com

ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

          В средата на миналия месец йоркширското издателство „Non-o-presss“ издаде на английски под заглавие „The Empty Space. The Livingteatre“ подборка от невидимите стихове на именитата ни поетеса Нона Нонова. Седмица по-късно в „TIMES Literary Supplement“ се появи възторжен отзив, който препечатваме с огромно удоволствие.

dsc_2334

На НОНА абсурдисткият лист и пликче с плът от плътта на списанието

 

(Снимка: пх)

ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

                                                                                               от Питър Блекуайт

         Дълги години оставахме и оставаме в плен на закостенелите си възгледи, че в българската литература не се случва нищо приносно в световен аспект. Смятаме, че тя безкрайно и безнадеждно ще се върти в кипежа между тенденциите, наваксващи и компенсиращи спрялото след Втората световна война по обясними причини естествено развитие, и яростната съпротива на статуквото във всичките си форми и разновидности. С една дума, онази смес, която Стиковски и Подпялов назоваха „постсоциалистически реализъм“ и блестящо доказаха безплодието му. Горе-долу такава нагласа имах, когато в ръцете ми попадна малка книжка със сдържано елегантна и без всякаква натрапчива търговска привлекателност корица. Снимката на гърба сякаш нарочно бе подбрана да потвърди и усили внушението от корицата. Млада жена, съчетаваща в чертите си по почти абсурден начин фанатична твърдост на знаещ какво и защо прави човек, и душевна мекота, не славянска, не, по-скоро балканска. Българка, поетеса, с репутация в родината си и, разбира се, никаква известност зад граница. Нона Нонова.  Почти абсурдно възприех и очевидността на заглавието – „Празната стая. Светопредставление“. Можеше да означава всичко, което трудно понасям – от банална езотерика до псевдофилософски напъни за осмисляне на все едно какво. Можете ли обаче да си представите смайването ми, когато на втората страница инстинктивно си зададох въпроса: какво всъщност чета?!!! Поезия? От най-чист вид! Жанр? Неустановим! Оригиналност? Безспорна! Нещо повече – уникалност! Критическият ми рефлекс трескаво затърси в информационните масиви на паметта аналогии, подобия, сходства, сродства,,,изобщо сламка, за която да се заловя при сравняване. Джон Кейдж? Казимир Малевич? Невидимите метафори при Кандински? Бремон с поезията на мълчанието? Нищото на Бекет? Колкото и да изглеждат близо, всъщност са безкрайно далече. При тях присъствието видимо отсъства, докато при Нонова отсъствието невидимо присъства. При това е поднесено с невероятно разнообразие от разновидности, взаимодействия и внушения. Нонова умее от наглед най-обикновено отсъствие да завихри фактура с органова мощ, и виртуозно да я изсвири на най-чувствителния инструмент – бездната на светопредставлението живот! Ето встъпителните акорди на „Изплъзване“:

…………………..

……………………

……………………..

(невидим цитат – бел. ред.)

         Изумително е тематичното богатство в творбите на Нонова – от ежедневни теми на тихи разходки и чаепитие, до любови и смърт с пищност и грандиозност на Дантеви обречени, от свобода-сън по Калдеронски до неизразима хамсуновска самота… И навсякъде необичайността на читателските възприятия е резултат от един специфичен личен авторски монокъл, който я прави авторка от изключително висока класа. Бих я наредил сред малкото велики мислителки жени от втората половина на 20 век, ако не се възхищавах на неустоимата и едновременно с това плаха днешност и актуалност на тези стихове, едновременно вик и стихнала лава и дума, която дълбае с детска ръка в пясъка, за да стигне дълбочината на морето. Този детски образ проблясва в последната строфа на „Химни за Антично Дете, играещо с топка“ – едно прозрение, до което хуманистичната мисъл се домогва откакто се помни:

……………………..

(друг невидим цитат – пак бел. ред.)

         В предговора съставителят Джеймс Макуондър отбелязва, че е включил не най-доброто от творчеството на Нонова, а това, което съответства на собствените му преводачески възможности. Излишна скромност! Преводът е брилянтен! Изразната амплитуда, чудовищна в обхвата си, е предадена неизменно със скрупульозна точност – от зловещия камбанен звън до неусетния ромол на пясъка в часовника, от рева на безумната тълпа до шепота на пролет и влюбен ромон. Умението на преводача е изградило непознато досега, пълнокръвно и чудесно в битието си светопредставление. Свят, който не искаш да напуснеш дори когато престанеш да се усещаш жив!

         България май е единствената държава на Балканския полуостров, която няма литератор Нобелов лауреат. Дали е умирал рано, дали е възприеман само като екзотика, дали е бил плод на неподходяща политическа конюнктура – вече няма значение. Но запомнете това име – Нона Нонова! Следете изявите му! Нона Нонова може би невидимо крачи към Нобел!

                                                                                    превод от английски Найден Коев

Уводната статия от „На Нона абсурдисткия лист“, излязъл веднъж завинаги по случай абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ на 12.03.2016.

В дъното – Румен Бальозов, представляващ далечния си роднина Найден Коев по време на Абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ, 21.03.2016. Вече е получил дървения си медал.
Снимка: Моника Михайлова
Румен Бальозов видимо се забавлява по време на Абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ, 21.03.2016.

„Маймуната, която ви е ухапала, е Буда“ – литературни експерименти, фрагменти, писма и визуална поезия от Найден Коев // предпоследна част отзад напред

PAZAR

Визуално стихотворение за тематичния брой „Пазари“


Здравейте, Петя,

Огромна благодарност за отношението ви към мен и моите героични опити да бъда барабар Петко с АВТОРИТЕ! И възхищения за прекрасната поезия от пощурели и развилнели се апликации и дронове, каквато не съм срещал дори в литературата! (Впрочем, контактите ми с вас и списанието са едни от малкото смислени и наистина полезни неща в живота ми – не преигравам.) Обяснението ми за равнодушието на поетите ни към обявените за НОП7 теми е подозрително просто. Боговете на все едно коя религия не се нуждаят от занаятчийски знания и умения, за да създадат света. Поезията – не само аз го твърдя – е богоподобна дейност.  Ergo… Компютрите са нов и все още неосмислен художествено проблем за България, а „Завод, над него облаци от дим…“ се свързва кой знай защо с отречена от историята идеология. С „чертежи“ или други визуализации се занимаваме 2 – 3 човека; от това облик на броя не може да стане. За да се впиша все пак в тенденцията, изпращам едно консервативно и конвенциално стихотворение. Лошо е толкова, колкото е – нивото ми в момента е такова. Чертежите ще почакат.

И аз си имам свои зли сили-дребoлии, и то с бели престилки. Заради тях нe мога да присъствам на мартенското парти. Опитах всичко – няма начин! Буда ми помага само да го приема с търпение и примирение. Затова съм упълномощил да ме представлява на партито моя софийски хазяин и далечен роднина Румен Бальозов. Малко над средната възраст е – ще го познаете по бастуна. Професията му е композитор, познанията му за другите изкуства са доста широки. Имам му пълно доверие – той получава списанието когато не съм тук, и най-добросъвестно ми го предава. Ще ми опише с най-големи подробности церемонията, а вероятно и веселата част.

Успешно и бързо справяне с неизвестностите около списанието!

Найден Коев

2.03.2016 16:54


П Р О Р О Ч Е С Т В О

ЩЕ УСПЕЕМ,

И ВСИЧКИ ГАЙКИ, ВИНТОВЕ, ЗЪБЧАТКИ,

ТРАНСМИСИИ, ПРЕДАВКИ, СГЛОБКИ,

РЕЛЕТА, ПОТЕНЦИОМЕТРИ,

ХИДРАВЛИКИ, ПНЕВМАТИКИ, РОБОТИ,

СВРЪХЧИПОВЕ, СИСТЕМИ ОТ КОМПЮТРИ,

ЦИКЛОФАЗОТРОНИ И КОЛАЙДЕРИ

В МУЗЕЯ НА ЗАБРАВАТА ЩЕ ИДАТ.

ЩЕ СЪТВОРИМ

ВЕЛИКИЯ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ,

БЕЗЦЕННИЯ ПОМОЩНИК НА ЧОВЕКА.

СЛЕД ВРЕМЕ НЕИЗБЕЖНО ЩЕ ПОИСКА

ЖИВОТ НАМЕСТО ПРОСТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

И СМЯХ

ГОЛЯМ ЩЕ ПАДНЕ.


ТРИПТИХ ЕРУДИРАНИ ЛИМЕРИЦИ

За закуска Ян ван Ейк

си опекъл яйчен кейк.

Но – уви – не го изял,

че бил много прегорял.

Дал го на Дали и Блейк

Следващата сутрин Ейк

си приготвил млечен шейк

и поканил скъпи гости:

Шекспир, Пушкин, Робърт Фрост и –

изненада! – Френсис Дрейк.

Лимерик 3 (не римейк):

С кейк и шейк Ян ван Ейк

затлъстявал. А Пастьор

му внушил да пее в хор,

често да танцува брейк.

31.03. 2015 16:24


Здравейте, Петя,

Идеята петият брой да се направи от две доста контрастни теми (смешна и философска поезия – бел. ред.) е страхотна! За претопяването на тази типично постмодерна шизофреничност в органично

цяло ще е нужно майсторство. За редакционния екип на „НО ПОЕЗИЯ“ това изобщо не е проблем. Аз лично ще бъда най-доволен ако във философските творби има

(само)ирония, а в хумористичните – философия. Но едва ли допринасям за това с единствения си тематично подходящ опус:

ЖИВОТЪТ Е ДЕТЕ

КОЕТО СРИЧА С УСИЛИЕ

НЕРАЗГАДАЕМИ

СКРИЖАЛИ

БОЯ СЕ

ЧЕ ЩЕ ЗАПОЧНА

ДА ГИ РАЗБИРАМ

НЯКОЙ ВЕК

По другата тема не мога да се конкурирам с Чешо Пухов, когото несъмнено ще чета с огромно удоволствие в броя.

Приятна работа!

Найден Коев

Петък, 13.03.2015, 10:34


Ще дойде ли?

Кой знае. Пътят упорито води право напред с обидената настойчивост на непризнат спасител. Римски легиони и византийски колесници са го тъпкали, и досега помпат самомнението му. Иначе – път като път, извежда на брега. Там е Срещата.

Ще дойде ли?

Гледам околността и искам да се махна час по-скоро. Изнурени сипеи и изпръхнала пръст с цвят на вековен гнет. Ни следа от зеленина, тук-таме изпържени до неузнаваемост остатъци от трева. Въздухът като разтопено от жегата стъкло се утаява върху това застинало униние.

Ще дойде ли?

И как ще ме открие сред обичайното сезонно многолюдие? Не съм нищо забележително.  Усет, интуиция, прозрение?  … Да не умувам. Сигурно желанието ми за необикновена среща ще придобие брутална натрапчивост, и това ще е Знакът. Няма тихо да приседне, няма да коленичи, няма да притвори приканващо клепачи. По необходимост ще мълчи. Неповторимостта ще е неописуема…

Но ще дойде ли?

Брегът е пуст. Досадно жълтеещи дюни копнеят за тиражиране в пощенски картички. Морето лениво плакне недопрежалено и недооплакано бъдеще в миналото. Само залезът е талантлив…

Няма да дойде.

Поезията.

Е… било е и по-зле…

25.09.2015 9:43

*           *               *

ВСИЧКИ ПРЕДЛАГАТ НИЩО

С ОТСТЪПКА В ЦЕНАТА

ДЪЛГО ИЗБИРАМ

1.10.2014, 14:20

Към интермецото „Омагьосващата красота на езика“

или

Kъм последната част отзад напред

„Маймуната, която ви е ухапала, е Буда“ – литературни експерименти, фрагменти, писма и визуална поезия от Найден Коев // последна част отзад напред

Здравейте, Петя,

Благодаря за възможността отново да бъда сред авторите на определено най-разнообразното и свежо литературно списание у нас. Искам да обърна внимание на коректора, че фамилията ми е Коев, а не Колев. Ако допра до псевдоним, най-вероятно ще се присъединя към флоралната традиция от Яворов до Акациев. Като все по-постоянен автор на списанието се чувствам задължен да обогатя използваемите биографични сведения за мен. Столичанин съм, каквото и да значи това. Имам подходящо, но недостатъчно според мен образование. Занимавам се с изкуства, защото има кой да ме издържа. Въпреки преклонната си възраст още не съм издал книга с поезия или езикови експерименти. Към трите вече известни изключителни събития в живота ми прибавям и четвърто – печатат ме в „НО ПОЕЗИЯ“. Не обичам три неща: варено червено цвекло, да ми пречат на работата, третото още не съм установил, но съм сигурен, че го има.

Лека и безбезобразна работа по броя!

Найден Коев

14.05.2014, 17:16


Здравейте, Петя,
Намирам идеята третият брой на НОП да бъде безобразен за възхитителна и особено вдъхновяваща. След внимателно обмисляне (затова давам заявка в последния момент) се спрях на две безобразия. Първото е в attachment-а. Във всяка от думите му съм запазил последователността на гласните, първата и последната буква. При бързо четене разчитането му не е особено сложно. Второто обаче изисква активна полиграфска намеса, без която не би било никакво безобразие. Текстът включва дванадесет думи – с името ми общо четиринадесет. Номерата на нечетните страници при вас са в долния десен ъгъл. Предложението ми е близо до този номер да се отпечатва с различен от основния шрифт само по една дума от текста. Страниците не трябва да са поредни (напр. 7-9-11…). Същността на безобразието са усилията, с които читателят търси, намира и сглобява текста. А той е следният:

Експерименти с мисълта?
ДАаааааааа!
Експерименти с езика?
ДАаааааааа!
Експерименти с живота?
ААААААААА?!!!

Както се вижда, в този си вид това изобщо не е безобразие. Дано имате повече. Успех на селекцията!
Найден Коев

В прикачения файл:

ГСООПДИ,
ВНЕЗАСЕЩ СИ, ВЕЖМОСЕЩ СИ, ВЕСЛИСЕН СИ,
НО ВЪКРЕПИ ВЧИКСО СИ ДОСНУПАЛ
БЕБОЗАТРИЯЗА В ЖИТОВА.
ПЕВЛУЧЕВИАРАМ, КВАЗАШ?
А КАК ДЧУРОЯГЕ ДА НАЧРИАМ
НИТЕНАЩА, БОТКАЛА,
ЯТОТСРА, СХАТРА, УСАЖА,
ОНАТЯЧИЕО, РАЧОРАЗОАВИТЕНО,
ОЗРАТАМА, ГТУЛОПСТА, ПОЛСТОДТА,
И ОЩЕ, И ОЩЕ, И ОЩЕ…?
ДОТСУМИПО КОЧИСЕЛВТО ГШЕКРИ?
ЖИТОВЪТ НЕ Е СКАСТИТИТА.
НЕБОДОИХМИ ИНПИЗАТИЯ?
НЕ СА ДВОЕЛИ ДО НЩИО.
МЖОЕЛ СИ ДА СТЪРОВИШ ВЧИКСО,
ИРБЗАЛ СИ ТВОА.
НЕ Е ХВУБАО.
НЕ ОВКАЧАМ ДА ГО ПВОРАПИШ
НО ПНОЕ СЕ ЗАРМАСИ

Безобразие, 26.03.2014, 15:09

 


Хей, Петя,
Моля за извинение за късното обаждане. Поради слабо зрение и доста интереси не рискувам да имам домашен Интернет. Отварям имейла си когато и където мога. Но вече ще го правя по-често. А сега по регламента: Нямам творческа биография. Това е първото ми стихотворение. Можеше да бъде и последното, но радушният му прием ме вдъхнови за второ. (в момента го визуализирам). Така че, аз съм найден за поезията от Вас и списанието. Нямам представа що за поет съм или бих могъл да бъда – отговора на въпроса “кой е?” оставям на другите. А житейската биография според мен не е от особено значение. Поети се раждат всякога и навсякъде. Образованието не ги прави по-талантливи. Обикновено си изкарват прехраната с нещо друго. Необикновените събития в живота ми са рядкост, променящите го – още по-голяма. Моите събития засега са три: ухапване от маймуна, падане надолу с главата от прозорец (висок партер), изключително рядка разновидност на лечима болест (поради което бях в центъра на славата за кратко време)
До скоро
Найден К.
1.10.2013 16:20


Хей, Найден,
на мен много ми харесва. Има ли и други такива?
Пратете биографична бележка. Обаче не обещавам още дали в този брой, защото решенията ще взимаме цялата редакция, когато съберем всичко. Ще ви пиша със сигурност към 10.10 дали ще вземем дъжда 🙂

Поздрави,
Петя Х.
Събота, 2013, Септември 21, 13:41

 

здравейте,

изпращам визуалното стихотворение „Вали“ (може би трябва да се обърне, за да вали 🙂

Дали ще Ви хареса? Ако да, ще пратя малко cv.

Успех на експериментите!
Найден
(20.09.13 15:21)

Найден Коев

––КРАЙ–––

–> Към предпоследната част отзад напред

Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ (2013–2019) маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен: petja.heinrich@googlemail.com