Дегустация на 4 бири от света

От проведената дегустация на 4 бири от света се оформи следната класация:

Cusqueña, Перу – вкус 5 от 10, цвят 5 от 10, характер: леко блудкава

Alpine Lager, САЩ, Сан Диего – вкус 7 от 10, цвят – бистър 6 от 10, вкус: приятен, премерен

Cobra, Индия – вкус 5 от 10, цвят: мътен 5 от 10, вкус: блудкаво кръчмарски с малцови елементи, доста горчива

Quilmes, Аржентина – вкус 8 от 10, цвят: слънчев, бистър и елегантен 9 от 10, вкус: лека, лятна, почти без пяна

Резултат от днес: Quilmes е бирата на нашите сърца

Дългоопашат синигер

DSC_0495

Двата дългоопашати синигера свиват гнездо в кипариса на строителната площадка. Не подозират, че скоро ще изкоренят храста, за да строят нова еднофамилна къща. До дни. Багерът вече изкорени половината градина наоколо; не забелязват ли нищо, унесени с птичите си грижи? Деца, труд, живот. При това са единствената двойка от подобен вид наоколо. Храбри до неприличие, влитат през отворените прозорци. Вътре в стаите упражнават летенето и излитат отново. Ето ви друг храст, синигери. Изберете него. С гърба си старата къща ще пази завет. Но кой ли ме слуша. Някой свива гнездо, строи къша, прегърнал огромно зърно щастие с две ръце пред корема си.

Тапа на всичко

Непретенциозно. И с нищо не бих го запомнила. Всичко му е средно. Като мен. – Но един миниатюрен свят колкото върху лилавото на тапата. Или в някоя коркова цепнатина. И в нея е прилепил гръб о стената ангел с тъмни крила. Люлее ме в тях и както ме утешава с кроткото на прозрачната си розова […]

Виолетов венец

DSC_0459

Къпините, отдавна неподстригвани, ще ни изподерат на влизане. Обрасли са вратите и пролуките и не пропускат в миналото… никой. Никога. Цял ден се опитам да се сетя за онази метафора – Рилке – как точно беше: тихо, както се сваля обеца? В чашата се образува виолетов венец, когато го наливам. Ситни балончета виолетови перли, черно вино. И после къпините. На закуска някой би гребнал дълбоко в сметаната, но да не говорим за това. Сметана и къпини. Вдигат оградите и утре ще рушат запустялата къща с плющящото синьо платно на веранадата. Дано да пощадят секвоята. 2010? Дали това не беше последната жизнена година на къщата? Един ден видях как светнаха очите на котка срещу фаровете и погаснаха в канавката. След седмица белката превзе запустялата таванска стая. После вятърът запрати камък и строши стъкло с големината на юмрук.

 

И дворът, и къщата

свърши рибата
и сянката й свърши
и океанът
от който изникна

 

свърши
солта и пясъкът

 

един ми вятър вее
ще скърши
нищото

 

нищо не
произлиза
нищо не
произтече

 

но ти не се тревожи –
което никога не е било
само то няма и да бъде

 

единият покой
ще си ги прибере
и дворът
и къщата

 

и ще изникнат други

 

;;;;;

А днес бих добавила: къпини.