Изображения

Дневник

Веригата за колело ми е любимият накит. Имам сериозни съмния в надеждността ѝ, но за кратки заключвания в негангстерски час далеч от дома е иделано решение, още повече че мога да я пренасям на врата си. Четете

НО ПОЕЗИЯ 8 МОРЕ

🐟🙂

Тапа на всичко

DSC_0478

Непретенциозно. И с нищо не бих го запомнила. Всичко му е средно. Като мен.

–

DSC_0473Но един миниатюрен свят колкото върху лилавото на тапата. Или в някоя коркова цепнатина. И в нея е прилепил гръб о стената ангел с тъмни крила. Люлее ме в тях и както ме утешава с кроткото на прозрачната си розова усмивка, така и ме разкъсва на парчета, гневи ми се, смее се грозно и прокарва шишове от реч през пъпа ми. И в тази груба утеха аз разбирам: време е да тръгнеш. Стига е чакало забравеното дете на ръба на слънчогледовата нива. Него никой няма да прибере. Виж му мръсната рокличка! Време е това дете да тръгне, да достигне град и в този град да мълчи всичко, което може. И детето тръгва по лилавата тапа – върви, стига, смее се и достига по кръглото отново ръба на слънчогледовата нива.

Фалшивата радост.

Благородна земя. В станиол увита. Ненаша. Тапа на всичко.

 

Сибили *част

Визуални, Експерименти, Поезия

Сибилите са правени на листчета 93х93 мм. Правени са през 2012-2014.
Какви условия задължително трябва да бъдат изпълнени, за да можем да говорим за сибила:

  • да съдържа само толкова букви, че да се образува не е повече от 1 сричка, но и непрестанни изключения
  • да съдържа цветен етикет, който четливо да повтаря изобразените букви, но и непрестанни изключения
  • да е само върху посочените квадратни листчета: формално ограничение

Какво може:

  • произволно смесване на главни и малки букви
  • произволно смесване на латиница, кирилица и други писмени системи

На сибилите гледам като на стихотворения.