Мрачен диамант

Днес беше 16 градуса, слънчево, природата е избухнала в живот, птиците са се завърнали и любовните им песни надвишават дори самолетния рев от близкото летище. Минзухари, кокичета по зелените ивици между тротоара и пътното платно. Плочките обсипани със захвърлена зимна перушина, някой би си помислил, че ангели са се боричкали. Мухи, мушици, оси, дори вече първата мъртва земна пчела, вероятно жертва на прибързаната си пролет. И в далечината трака щъркелов клюн. Винтилът на предната гума на колелото ми изпуска, през ден се налага да я помпам. Хората са подивели от тази прибързана смяна на сезоните, държат се напълно непредвидимо, блъскат се, падат пред колелото ми, някои са по къси ръкави, други в тъмни и зимни якета и балтони, хвърлят се пред колелто ми, пресичат на червено с бяг през оживеното платно, хвърлят се пред потеглящия у-бан. Бутат колички с невидими бебета, колички със столетници и ръцете им като букови клони, колички със смачкани кашони, колички с ряпа. Бензин. Дизел. Керосин. Някъде много отдалеч вятърът довява мазен мирис на цъфнал зюмбюл, толкова далеч, че е като проба на обонянието. Човек носи в сърцето си мрачен диамант, който само понякога просветва отвътре. Сърцето иска да отхвърли диаманта, но целият свят отвън е против сърцето.

Реклами

Колкото порутена плевня

От бюрото за недвижими имоти изскочи червената шапчица с кошница дългостеблени брандирани рози и ми подари една. Усещам се ухажвана поне колкото за покупката на порутена плевня от отдалечен регион в подножието на затворен рудник.

Две снимки, спрял часовник

Две снимки от Абсурдисткото парти на НОП от 12 март 2016. Ако погледнем стенния часовник, бихме си помислили, че е минало полунощ, а не че часовникът е бил спрял. На масичката до микрофона, изтупан и с театрална важност – маестро Бальозов, стискащ шапка и бастун, представляващ своя далечен роднина Найден Коев. 🍷 Добре поне, че по едно време забелязах, че няма нищо за пиене и му донесох чаша вино. Накичен с дървен медал, следящ с интерес абсурдистката церемония по награждаването. //Снимки: Моника Михайлова, зашеметяващата дама с червената рокля 🙂 Другите действащи лица: Весела Кучева и аз.

Събрано Найден Коев

Снимка: Цочо Бояджиев

Ще събера текстовете, езиковите експерименти, визуалната поезия и фрагментите от Найден Коев в една обща цялост. Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен:

petja.heinrich@googlemail.com

В „Против изкуството“

В „Против изкуството“ на Томас Еспедал, по памет: Когато си се отрекъл от любовта е толкова лесно да обичаш всекиго.

А преди това, десетки страници преди това, в частта „Септември“: Есента прелетува в хола.

Прелетува! Каква великолепна дума! Как казва всичко за непоносимата безметежност на лятото.