Невероятно красива бистра нощ

Реклами

Колкото порутена плевня

От бюрото за недвижими имоти изскочи червената шапчица с кошница дългостеблени брандирани рози и ми подари една. Усещам се ухажвана поне колкото за покупката на порутена плевня от отдалечен регион в подножието на затворен рудник.

Две снимки, спрял часовник

Две снимки от Абсурдисткото парти на НОП от 12 март 2016. Ако погледнем стенния часовник, бихме си помислили, че е минало полунощ, а не че часовникът е бил спрял. На масичката до микрофона, изтупан и с театрална важност – маестро Бальозов, стискащ шапка и бастун, представляващ своя далечен роднина Найден Коев. 🍷 Добре поне, че по едно време забелязах, че няма нищо за пиене и му донесох чаша вино. Накичен с дървен медал, следящ с интерес абсурдистката церемония по награждаването. //Снимки: Моника Михайлова, зашеметяващата дама с червената рокля 🙂 Другите действащи лица: Весела Кучева и аз.

Събрано Найден Коев

Снимка: Цочо Бояджиев

Ще събера текстовете, езиковите експерименти, визуалната поезия и фрагментите от Найден Коев в една обща цялост. Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен:

petja.heinrich@googlemail.com

В „Против изкуството“

В „Против изкуството“ на Томас Еспедал, по памет: Когато си се отрекъл от любовта е толкова лесно да обичаш всекиго.

А преди това, десетки страници преди това, в частта „Септември“: Есента прелетува в хола.

Прелетува! Каква великолепна дума! Как казва всичко за непоносимата безметежност на лятото.

Агустин Фернандес Майо

От известно време гравитирам около тази книга. Ако някога съм чувала за Агустин Фернандес Майо, то сигурно съм го забравила веднага. Понеже имам усещането, че винаги съм знаела, че трябва да има таква фигура с такава концепция точно в тази испаноезична културна традиция. Неизбежна е. Много бих искала да можех да прочета есето му за постпоезията – за мен е голямо, недостоживмо съкровище това есе. Почти дори знам какво ще пише в него, без да съм го чела. 🙂 Достатъчно ми е цитираното в статията стихотворение и знам, че адски вдъхновява.