през гъстите клони
светлината
хвърля копия

в парка влиза
момче излиза
старец

дори далеч от брега
със сърцето виждам
морския фар

на път – тояжката
се забива в пръстта
сега е винаги

среднощна гара
от влака слиза
пътник без багаж

зад ухото на гранитния
буда – калинка
с пречупено крило

познаваш ли
тази птица
която не съществува

най-ранният ми
детски спомен
прашинки в светлината

колко много
снежинки
не оставят следа

пътувах, видях
а листата на липите
по алеята – същите