ПАСИОН

Летни хитове, Лимне


Високо в планината
пътят минава през облаците
навлизаме в бялото 
без ясно начало и край
каквото се каже тук, то остава
тук
твърде стръмно е за обичам те
или някоя от по-леките му форми
пък и кой ли има смелост 
да отмества с емоционалния лост 
при тази висока скорост и неясен изход
но друго за казване не е необходимо
обичам те, живот! 

из „Летни хитове“ 
Петя Х. 
16.09.21

ДРЕВНОЕГИПЕТСКО, БИТОВО

Летни хитове, Лимне

Под свещената ти сянка
Нут, богиньо на небесата
крава, свиня и смокиново дърво
майка на всички звезди
която извива космически гръб и
ни скрива от огъня на слънцето
ти, хладен свод – каменно тяло
или ленено платно, опънато с въжета между редки дървета
или светла коприна по изпънатите спици
сестрица на аркадите
завъртяно цвете с благодатни тичинки
ти, която

по залез гълташ слънцето, 
за да го родиш на сутринта
в насъщна кървава зора
и цяла нощ го люлееш в тайнство
докато в длъбнатината ти
танцуват мрачни пеперуди и
плющят с крила от свила
по свивките на светове
ти, чадър

Петя Х.
1.09.21 
из „Летни хитове“

САМОИРОНИЯ

Летни хитове, Лимне

В края на града
в края на последната цивилизация – комуникационната
в края на сезона със зрялата царевица
за биологично гориво
когато западът прибира светлината
гледано оттук, както винаги
един черен бръмбар бавно прекосява пътеката
в най-ниското на нещата
понесъл нефтения си блясък
към своята земна дупка
всичко, което притежавам, е
един надежден телефон
здрави обувки за бягане
и никакво съзнание за край

Петя Х. 
из „Летни хитове“ 
25.08.21

ПОДВОДЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН КАБЕЛ

Летни хитове, Лимне

„Кабел, положен на океанското дъно, осигуряващ преноса на телекомуникационни сигнали през ширините на световния океан.“ 
Източник: Wikipedia 

Изтънелите ми разговори с
ближни, днешни, себеподобни

нито какво правим, нито как живеем
нито малките, нито големите теми

вярата, прах, свободата, центрофуга
казано е, каквото имахме да говорим

от изворите потоците са се влели
в по-широка река, а тя бърза към 

Рейн или Амазонка, аз съм един 
скрит тукан с жълт клюн насред

непроходима джунгла, млъкнало вечно
как стана така, че не научих

накъде гледаха прозорците на
българския ми дом, къде е изтокът

в който се излюпих безпогрешно
къде е югът, който отрекох, защото 

си струваше тъгата, северът и яснотата
този превъзходен клюн е сигналът

Петя Х.
из „Летни хитове“
25.08.21

От разсипаната кутийка с карфици

Летни хитове, Лимне

„daß wir nicht sehr verläßlich sind in der gedeuteten Welt“
Rilke, Duineser Elegien

Сутрин след сутрин
поредното ново откритие
в напълно разкрития свят
От високото пада карфица
и се забива точно тук и сега
от онази разсипана в началото
кутийка на крояча
по невнимание или
защото случайността оформя
смислени фигури 
както и намерението
с последвалото го целенасочено действие 
оформя смислени 
фигури – защото
ако не бихме съществували 
заради утринните си малки човешки открития 
то защо изобщо има тръни и кози?

Петя Х.
из „Летни хитове“
19.08.21

СИСТЕМАТИЧЕН ШУМ

Летни хитове, Лимне

Какво прави поетът, когато загуби вярата си в поезията. 
Аз дали съм този.
И струва ли вярата. Колко. 
Пейзажът се разгръща като умно сгъната карта –
нищо не е било високо, нито с профил. 
Ясно с яснотата на тъмнината.
Липсата на пътеките в гората означава,
че пътят е между всеки две произволни дървета 
и нататък, докъдето стига. Да, аз съм този. 
Който задава въпроси. 
Вярва колкото невярва. 
Шумя с проклета карта и не успявам
да я свия по зададените гънките.

Петя Х.
из „Летни хитове“
18.08.21

Явно това е моето призвание

Летни хитове, Лимне

Спасителна акция на книги, останали без стопанина си. Аз съм вашият стопанин. Явно това е моето призвание – спасявам пейзажи със стари къщи и парче скришна гора, давам пространството под покрива за квартира на хермелин, побутвам с крак паднали клони към водния канал с бобрите и преследвам през полето комбайн, възседнат от дремещ старовремски комбайнер с кръгъл корем и шапка с бодра извивка, понякога гледам как минава магарето с рождения му силует на някой, който носи дисаги от началото на света до другия му край. И как накривената барака, пълна със стари стъкла и изоставени прави прозорци, не пада след никой пореден силен вятър, и така минава още едно лято на липовата алеята, вглъбена в световното броене на листата, които скоро пак ще отхвърли.

Петя Х.
из „Летни хитове“
17.08.21

Спускай поета понякога в мини – за стихосбирката „Единайсетте сестри на юли“ на Албена Тодорова

Отстрани

Който чете книгите на Албена Тодора, той неизбежно стига до убеждението, че поезията за нея е съдба. И това е радостната новина – книгите ѝ ни срещат с човек поет, който живее с поезията, с естествена лекота делникът се промъква в текстовете ѝ. Ако има нещо за казване или за мълчане, то Албена Тодорова прави от него поезия. Затова и поетичният свят на книгите ѝ е многопластов, многокартинен, сочен и буен, и близо до живота, толкова близо, че читателят се усеща изхвърлен на улиците, за които тя пише, потопен в аромати, говор и шум, среща се с другите, седи на масата в заведението или пътува във влака – авторката поставя заглавие „потегляме“ и литературата върши останалото: действително потегляме, гледайки как като японски майстор бездомник сгъва сиво одеяло, жената в пекарната вади топли прецели, а мъж крещи на поничката си (и такива работи стават). Албена Тодорова е любопитен, но дискретен наблюдател, който вижда „хората, които не знаеха, че са стихотворения“, както твърди едно от заглавията в книгата.

Две стихосбирки на Албена Тодорова. И кориците стилово съгласувани.

„Единайсетте сестри на юли“ (Жанет 45, 2021) е третата ѝ стихосбирка. Както и при предишните две – „Стихотворения“ (самиздат, 2014) и „Стихотворения, от които ти се живее“ (Жанет 45, 2018) основният тематичен сноп е от усуканите нишки на вниманието към живота и преживяната крехкост на любовта, семейните връзки, приятелството, градът. Сестрите на юли е книга, подредена по загатнат сезонен принцип – градовете и срещите преминават през годината, по естественото течение на нещата. Книгата завършва с частта „вместо довиждане“, която с шестте стихотворения представлява поетическо обръщение към мъртвите близки, изобщо фин говор със загубата, обръщение с любов и разбиране, памет: „Виж, за кратко сме тука. / Обичаме. / И после ни няма“ (началото на последното стихотворение в книгата).

Албена Тодорова, така ѝ се е случил животът, е човек, потопен в различни култури и езици. Родена е в Махачкала (вижте на картата, любопитно късче земя!), трето поколение емигрант по майчина линия, израснала в София (място на нейното сърце и централен град на поезията ѝ), живяла, учила и работила в Япония, Германия и Великобритания. Вероятно има и други, неизвестни ми спирки от житейския ѝ път, предизвикали поетичните видения в текстовете ѝ – те се усещат при четене. Това житейско потапяне в култури и езици е същинската сила на поезията ѝ. Там е силата! Там е ненадмината. Дори когато пише за битийните, местни неща от живота, тя го прави сякаш може да види нещата през различни лупи, овладяно и мъдро. Затова и поезията ѝ успява да вълнува над нивото на родното. Също езикът и стилът на поезията ѝ – прецизни, от света.

Албена Тодорова е от онези, които чрез поезията си разсъждават понякога върху битието на поета. Какво вършим? Защо го вършим? Какво ни е мястото? Лично за мен „Единайсетте сестри на юли“ има един друг великолепен край. И той е със стихотворението, което метафорично бих нарекла техническо, и то започва така:
 „спускай поета понякога в мини,
карай го да гази кални полета, ливади с огромни крави,
бутай го да се завира под търбусите на ядрени реактори…“


Без да ставам поучителна, четете следващото изречение като поклон от мен: Точно така, Албена! Точно и само така.


Петя Хайнрих


Повече за книгата четете в края на 2021 в предстоящия брой 4 на Литературно списание ТЕКСТИЛ.

КАЗАЛ НАПОЛЕОН, КОГАТО СРЕЩНАЛ ГЬОТЕ*

Летни хитове, Лимне

Август и всичко е готово
надеждата вече се побира
в скритите узрели семки
гроздето, динята, сливата
езикът ги стига
умът не е ръце
ако имах коза, щях 
да я пусна да лети
Но какви ти кози… 
затова
лети ти, сърце, лети


Петя Х. 
из „Летни хитове“ 
1.08.21

––

* Voilà um homme!, казал той според Кнут Хамсун в „Последната глава“.

КАКВО КАЗВА ЧАДЪРЪТ

Летни хитове, Лимне

Какво казва чадърът
напъхан в уличното кошче за боклук


нещо за космическия туризъм тези дни
или за миграцията на змиорки
от рожденото им Саргасово море
до европейски поток, и обратно
нищо за сезоните, движението на мокри облаци
нищо за загиващия занаят на майстора на чадъри и дъждобрани
всичко за олимпийските игри


за внезапното микроскопично изместване на слоеве
което преобръща надеждата в безнадеждност, или обратно 


тънки златни люспи по тялото на божеството:
само будният се пробужда, казва чадърът


повей разгъва в коша свитата спица
парче водоустойчив плат по нея
сякаш някой е изхвърлил птица
с безцелно крило


понеже нито намеренията, нито следването на цел
водят до отговора, божеството се усмихва
и убедени в грешката, за заблуда
избираме неправдоподобното: чадърът е счупен

Петя Х.
28.07.21

из „Летни хитове“ 

ЛЯТО ЗАВИНАГИ

Летни хитове, Лимне

лято завинаги! 
като заклинание
в което неизбежно вярваме
бяхме деца
и се учехме на милост към мравките и боровите иглички
лежахахе под дървото 
сенките рисуваха по телата ни живи динозаври
гледани отгоре, представлявахме 
две неподвижни часовникови стрелки
аз – часа
ти – минутите
защото 
естествено 
бяхме спрели и времето
с онази лекота, с която
малките владеят големите чудеса:
лято завинаги! 

Петя Х. 
из „Лети хитове“ 
26.07.21

STELLA

Летни хитове, Лимне

Поезията ще ни спасява
от безгласието да си сам
и от нестройния шум на многогласните стаи
ще ни спасява от изхлузването на езика
и от настоятелното му битуване
поезията ще ни спасява
заради самата себе си

нито ти, който четеш
нито аз, която пиша
провождаме сребристата нишка на мисълта и промисъла
през моравото на високия час

ръката не познава целта

късно да не сме били родени
езикът е късал треви, млякото е издоено
поезията ще ни спасява
както светулката и надеждата на сигнала ѝ

Петя Х. 
из „Летни хитове 
22.07.21

ЖИВИ КРОЙКИ

Летни хитове, Лимне

Романи, писани само преди век, днес
звучат като от стари времена:
очаква се да мога да си ушия риза
на природата съм се отблагодарила
с едно живо дете (повече би било егоизъм)
родено в чудния месец май, в самия му край
когато в далечината мучаха елени
70-годишната г-жа Мъдрост (Wisdom) –
най-страта позната ни птица –
албатрос от тикоокеaнския атол Мидуей
се радва на добро здраве 
Мъдростта е плодородна
и тази година отхранва поредното си пиле
майка на 30-има, vivat! 
в културата ще остане счупеният ми език
както остава отломка порцелан 
случайна и неоткрита
в дълбок слой, там
където се е издигал дом
красиво би било 
светът да се управлява от албатроси
върху живите кройки
прекъсната линия 
обозначава пътя на иглата за шиене

Петя Х.
из „Летни хитове“
19.07.21

БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И БЕЗ ПАМЕТ

Летни хитове, Лимне

Днес би бил подходящият ден
за край на лятото
понеже диня и другото

изчерпването на смисъла с повишаването на градуса

без предусещане и без памет

горещината се е свила 
в зелените орехи като виновно куче

пак онази пеперуда пауново око
която всяка година се повтаря върху плочите

но нищо не свършва по желание
нито лятото, нито трепетът на прашеца
(песента по желание е номер само на посредствените изпълнители
зависими от флирта със зависимата си публика) 

желанието, напротив, удължава невъзможността

в същината си лятото
както истинската музика след последния тон
трае вечно

защото не удържа на нито едно от обещанията си
а плодовете му, на които разчитаме –
само захар и вода

Петя Х. 
из „Летни хитове“ 
10.07.21

ПРОИЗШЕСТВИЕТО

Летни хитове, Лимне

Възнамерявали да прекарат нощта върху одеяло
скрити в царевичната нива
носели си храна, водка и кутийка
с екстрат от билка
за летене

твърди, че нищо не е забелязал
карал в тъмното трактора си през полето 
(такава шексипирова нощ била!)
пръскал против вредители

в светлините на фаровете
само обикновените стреснати насекоми

Петя Х.
из „Летни хитове“ 
06.07.21

*СЛЪНЦЕ, ЛЯТО, КАКТУС

Летни хитове, Лимне

Събота, юли, бавен следобед
в съседската градина
деца скачат върху трамполина

да го запомним 
преди да се е случило
времето и в него – неизбежните случаи

започват космическите полети
с туристически цели

колонизирането на ледения Марс
топлинния купол над Северна Америка
изобилието от гарвани и синчец
ваксината против рак и деменция

изобщо
с несдържан оптимизъм
животът върви като ракета
в сезона на илюзиите, или
както се пее в онзи хит на Хелге Щнайдер:
„Sommer, Sonne, Kaktus“ 

Петя Х. 
из „Летни хитове“ 
03.07.21

ЦЯЛО И ЛИЧНО

Летни хитове, Лимне

Наслада от лятото
поемане на отговорност

към живота, цяло и лично 

както гарванът
с отворена към небето човка
пие младия юлски дъжд

само миг

Петя Х.
из „Летни хитове“
02.07.21

GOTTESKOOG

Летни хитове, Лимне

Вече цяла седмица
го мисля стихотворението
в което ще има
морски пелин и пясъчен карамфил
като в повест от Теодор Щорм
(„Ездачът на белия кон“)

и нещо с дига
по сочната дига – овце
докъдето сърце стига

отлив е
върху оголения черен пясък
дългоноги птички чоплят червеи

онзи квадрат земя
отвоювана от морето
(Gotteskoog, един от многото)
върху която сега растат
ветрогенератори и жита:

Божи куг / как само звучи
Божи куг, как далечно
как другиму чуждо
как мен мое

да легнеш отвъд дигата
сред омайния морски пелин
да си у дома, Божи куг, най-после родина

30.06.21
из „Летни хитове“
Петя Х.

ПОД ЧЕРЕШАТА

Летни хитове, Лимне

Толкова много
не може да се случи под черешата
повторението на маса с покривка
по пладне под натежали до земята клони
опитите да изкачиш детското си тяло
по благо разклоненото стебло
нито червеят се повтаря
кръвта и плътта
от която уж си

череша се римува със сандали
облост и голота
нали

отказът от повторение – също

един сън в центъра на деня и живота ти пак
все пак под черешата
листата ѝ трошат и мелят лъчите
и вали брашно от светлина
в междинността

покрива
онова, което е било 
онова, което няма да бъде

Петя Х.
из „Летни хитове“
18.06.21

AUGMENTED REALITY

Летни хитове, Лимне

С е-четеца по пладне
под сянката на юнска череша
„Пяната на дните“ от Борис Виан

какъв ли знак
и дали знак изобщо
(с времето все повече съмнение в метафората
все повече вяра в неизбежно ясните знаци)

един тлъст червей, захапан от мравка
пада от черешата върху гладката
електронна повърхност на текста
агонизира, изпуска слуз върху светеща буква

отгоре зреят онези безразлични череши
… пяната
на дните ____

Петя Х.
„Летни хитове“
16.06.21

ДОРИ ГИ СНИМАХ С ТЕЛЕФОНА СИ

Летни хитове, Лимне

В гората
все по-навътре
в дълбочината от клони на чужд език
и подскачащи петна светлина
разкачена от лъчите, самоволна
където посоките се изличават
и моите спомени са чуждо бъдеще
и само нагоре е сигурното нагоре
единствената непосилна посока за човека
без летателен апарат
пространството и времето се пресичат
под формата на 2 пътеки –
тясна песъчлива, по която вървя
и широка с изронени буци хладна пръст

поскърцване
пръхтене
поклащане на фенери
дървен ритмичен звук на колела
и минава карета с четирима пътници
напълно навременни на кръстопътя
на разминаване всеки от нас
любезно прикрива изумлението си –
какво ли не е виждала тази земя

Петя Х.
„Из летни хитове“
13.06.21

КЪМ ЦЪРКВАТА СВ. ЛАВРЕНТИЙ

Летни хитове, Лимне

Жълт мак
в ничията леха
по пътеката
между двете тухлени
протестантски стени

вятърът хвърля две капки сълзи
отхвърлени от падаща котва
или вълна в пристанището

или така ми се струва
че би могла да е причината
за краткия дъжд

почти не съществуващ

над църквата
над туптящите длани
обърнати нагоре щадни щерни

малка северна молитва

над удивителните макове –
тези тайни пълни луни
ниско над каменните улици
в стария Травемюнде

11.06.21
из „Летни хитове“
Петя Х.

И корабът потегля

Летни хитове, Лимне

Изморява ме
(повече от всичко)
седенето на маса
с хора без творчески амбиции, тоест
бъбривци
– искам да вечерям само с богове!
дори и нереализирани –

храната се изяжда
по-бързо от онова
което има да се каже, тоест
разговорът лъкатуши
между случки и възмущение
не ме спасява дори да разтребя чиниите
в средата на някое изречение
или да моделирам хапка
от мекото на хляба
в прасе или нарцис

и винаги някой ще
започне да разказва
с неподправената неловкост на детско съчинение (ab ovo)
поредните си туристически приключение (невалидни)

вероятно не съм добър събеседник
там, където иска да се настани разказ
насърчавам околоплодното му мълчание

веднъж създаден
светът няма нужда да бъде
разказван

мълчаливото хранене
отпиването на глътка вино
онази близост отвъд наратива

и корабът потегля

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.06.21

Бавни светкавици

Летни хитове, Лимне

Исках да му напиша:
звучи цинично, но
сега ще ти остане
вечен спомен 

как Майрьокер умря
докато ти беше във Виена

почти полунощ e
и може би не е време
да изпращам съобщения
за мен лично нямат значение
часът, смъртта и промените
в атмосферата – единствено поезията движи стрелките 
и е винаги добро решение
да ѝ се доверяваш денонощно

щеше ми се да я бях познавала
ти не успя да я срещнеш случайно
мисията изпълнена в невъзможността си

 
на 96
последният счупен език на 20 век
ich denke in langsamen Blitze
в нейна памет бурята днес 
бавно глухо желе

и занесе ли ѝ цвете на Zentagasse 16?

Петя Х.
© из „Летни хитове“

04.06.21

Тираничният 1 юни

Летни хитове, Лимне

По повод празника*
отвсякъде призивът:
да запазим детето у себе си

Но защо?
За какво детето?
И за какво съм му на детето аз?

Най-близката несполучлива метафора
която няма да употребя
е онази за гъсеницата
и нейната пеперуда

Да седи това дете в някоя мрачна гънка
на собственото си късно тяло
с превита глава
под капчука от лимфа
на люлка от жили
босо в калната жлъчка
пределът да му е сърцето
а под земята му – утроба
като протегне ръце
да опира в килията на аза си

1 юни
никое дете не го заслужава!
никое дете, не
не заслужава възрастната му форма
да се позовава на пастелните му рамене


пусни най-после това проклето
уловено дете
да си върви

бягай, дете

*1 юни – ден на детето като като кич и его

Петя Х.
©
„Летни хитове“
04.06.21

Терминал

Летни хитове, Лимне

Излизането от съня като от самолет
бавно по дългите ръкави
завои, ескалатори, знаци и прегради
задънени проходи
замаяни от ниската концентрация на кислород и теснотата
толкова дълъг път прелетели
и продължаваме да приличаме на себе си


без промяна

онова очакване
някой да чака
желанието за кратка близост
не повече от бърза прегръдка
стискане на ръце
на две различни нива
при разминаване

излизането от съня като от терминал
влачейки тежкия куфар с донесеното –
сувенири от дим
дрехи, които се разпадат на прах
вещи без предназначение

Петя Х.
© из „Летни хитове“

01.06.21

Втората страна

Летни хитове, Лимне

Вратите отворени
вътре в стаята се върти плоча
стар джаз
чак исторически
от Римската империя
от нулевия час
от хаоса преди планетата

привечер е
бързолети се гонят в остър полет
ниско над младите жита

ето го истинското на лятото
когато сверната нощ свети
и уморени заспиваме късно
в млякото на въздуха

уморени от светлина и кислород
от музика и желания, които безотказно
се сбъдват
другаде

всичко е някак старомодно и умилително
глупаво
къщата е дървена
и понеже няма кой да ни види
се отпускаме в пасторалната мечта

един приятел казва
че за него лятото
е август
(сигурно говори за зрелостта
и съпътстващата я сладост)
до горчиво


обръщам плочата от втората страна


Петя Х.
© из „Летни хитове“

28.05.21

Сдържано не

Летни хитове, Лимне

Толкова много неща се вършат по
по-лош начин:
небрежност в езика, упадък
на какво ли не

иде ми да се намеся
и после навреме осъзнавам
своята липса на гъвкавост

по-добре не

заседнала в представата за прецизност
сдържана

светът върви към бързо и мръсно
а аз, казват ми, дори нямам
чувство за хумор

и какво от това
поне владея добре отрицанието
(но не казвай)

Петя Х.
© из „Летни хитове“

22.05.21

Тайно ранно лято

Летни хитове, Лимне

Роса, ранно лято
утрото – свещена празнота
леки птици кацат по
най-високите стръкове трева
и ги огъват в дъги
на изненадани вежди

всичко
що има очи
не вижда

Петя Х.
© из „Летни хитове“

20-21.05.21

Alice in den Städten

Летни хитове, Лимне

на Албена Тодорова


Как отиваш за сандвичи
а аз пазя място вън на перваза 
сякаш сме вази

градовете не са места за хора 
улиците са вени сами на себе си
хората се оказват някъде
разговорите им нямат значение
дори гълъбите притежават повече паваж
огризки и време

ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749
по дългия маршрут до Метман
през хълмистите поля извън града
където лежат костите на неандерталци
покрити с жита, слънчеви пики
тънките пътеки, тук-там ферма за щраусове
и стари къщи с гредореди
като от филм на Вим Вендърс: Алис в градовете
и когато разговорът потизтънее в мълчание
да посоча навън към бягащ заек или крайпътен знак
и да кажа
гледай, атоми!

всъщност можеше да се срещнем в кафенето
на последния етаж в кулата с музея на речното корабоплаване
с гледката към питона Рейн 
загледани деконструктивистки срещу течението
към сградите на Франк О. Гери в медийното пристанище
все някое ято жерави ще прелети
небето не търпи празни квадрати

няма особено значение
срещите са изключение
повечето хора не се срещат нито веднъж
Метман е най-скучното място на планетата 
цената на билета е 2 и 80

Петя Х.
© из „Летни хитове“

20.05.21

Технология на езиковия бетон

Летни хитове, Лимне

По принцип ви разбирам
но не разбирам какво казвате

проклятието на поделения ни език

ваш ли е
мой ли е
общ ли е

за какво служи
защо ми е даден
до тази извънредна степен
в която сам себе си напада
и стрива на пясък

от първата си дума знам
че говоренето е краят на разговора
краят на
онази извънредна история
по външните стени на думите

мълчанието
като пустинен вятър
заглажда ръбовете на пясъчните зърна

от материал с такова ниско сцепление
нищо не може да се построи

Петя Х.
© из „Летни хитове“

19.05.21

Побитите камъни

Летни хитове, Лимне

Недоверчива съм към онези
вкопчените в детството си удавници
готови при всеки опи за спасение
да ме завлекат на дъното на времената си
с някаква куха кукла или колело с ръждиви спици
разберете:
детето с ангелските къдри и
плетеното елече върху поляната до Побитите камъни
не може да си ти

нито аз

снимката не настоява
детството е взаимнозаменяемо
както когато ти умре кучето
си взимаш от същото и му даваш името
*куче*
нас ни няма във всички времена, освен
*днес*

единствено безбрежното недоверие
в погледа на детето от снимката
ме кара да се съмнявам
в пълното отсъствие
на непрекъсната линия
между нас

все някой
макар и великан извън времената
трябва да е побил тези камъни тук

Петя Х.
© из „Летни хитове“

18.05.21


Напев: Майска война

Летни хитове, Лимне

На щастието на върха зелен
между листа и млада влага
с плющене на крила и писък изненада
един ще бъде повален

ти сладък майски ден

тъй както от гнездото си растеше
тъй както слънцето береше
с клюн здрав и гъвкаво перо
храна за братско същество
лежи му черепът строшен

ти сладък майски ден

гората е жесток капан
човекът е кожух
културно сам

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13-15.05.21

Следи (Подрънкване на облаци)

Летни хитове, Лимне

Май, май
с новите дрехи на липите
нектарите, подрънкването на облаци
глухарчетата, пръснатия птичи череп
и мишката под купчина кръстосани греди
от рухналата ограда
преди сезони
живителната влага
от която са, казват, съновиденията
и другите корени
и как всяка година по това време
въпреки нарастващото съмнение
падам в капана
на вярата в обновлението

после тези кървави лапи
оставят глуповати сърцевидни следи

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13-15.05.21

Петя Х.
от „Летни хитове“

Относно жълтото

Летни хитове, Лимне

Откакто е техенически възможно
непрестанно някой се снима
сред цъфналата рапица
десетилетия и повече доказателства
че не се появява
(вероятно и не съществува)
по-жълто жълто от нейното
жълто
пчели, кучета, хора
златни зъби
се шмугват в тецкия аромат на цветчетата
ръце, усти – муцуни, копита
ама че дивашки цвят
и бавно се плъзга автомобилът по полския път
от двете ѝ жълти страни на екстаза
о, рапицо, мазна майко
поредният омаян бръмбар

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13.05.21

Неуспешни опити за отделяне

Летни хитове, Лимне

Ние
не се дели чисто на
ти и аз
други и аз

както хлябът се чупи в
крива линия

отломки от
едното по другото

непрестанно се съпротивляваме на цялостите
към които
волю-неволю
принадлежим

аз се отделя от поезията:
осакатена единица
чужди гласове и
люспица вечност по кожата

едновременно
се задържа там
и не

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.05.21

АНТРОПОЦЕН И ЖЪЛТУРЧЕ

Летни хитове, Лимне

Утре
създадената от човека материя
ще надвиши по тежест биологичната маса на земята

как стана така
откъде се взе
как натежа

вдигат ме две доверени ръце
над чешмата в градината
уча се да пия вода
трябва да уловя високото на фонтана
преди водите да падат като воал около
металната топка на водоструйката

аз съм над водата
над коритото на света 
от гълъби и жълтурчета
още нямам език
аз съм все още една
изключително лека
биологична маса

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.05.21

„Животът е кратък, трябва да се обичате“

Отстрани

За сборника с разкази „Бразилски храст“ на Велина Минкова

Лятото едва ли е сезонът на носталгиите, но единадесетте разказа на Велина Минкова имат потенциала да внесат една приятна и елегантна синя нота в това безвремие от слънце и нищо. Написани образцово по правилата на добрия разказ, в стабилна и изпробвана форма и отработен стил, в голямата си част текстовете от сборника „Бразилски храст“ (изд. „Колибри“, 2018) са обърнати назад. Със светла тъга те събуждат за нов живот дните на детството и юношеството в края на миналия век в София. Тук например е първата любов, разпалена в завинаги култовия Созопол, лумнала после страстно в София от времената на пубертетски съдбовното разграничаване между „Левски“ и „ЦСКА“ и изтляла накрая за един следобед със сълзи върху килима… докато се върнат родителите от работа. Това е от разказа „Джудаса“.

Пълнокръвен и жив е този Джудас. Дали ни се струва той такъв, защото, почти съм сигурна, всички познаваме този вечен софийско-созополски образ, или пък усещането за близост се дължи на майсторството, с което Велина Минкова скицира героите си. Незабравими остават образите на магнетичната Одил (от „Бразилски храст“), оправната чистачка леля Мария от едноименния разказ, потъналата в старост и лудост Бисерка Бонева от крайните квартали в разказа „Херкулес ЕООД“… И Фиш! Фиш от едноименния разказ, с който започва сборникът, е риба по формата си, но сякаш в нея е скрит дух на човек с културен бекграунд и свръхинтелект. Към края на разказа рибата се носи из въздуха така кинематографично. Едва ли е случайна тук не експлицитно зададената в текста, но асоциативна препратка към филма на Кустурица „Аризонска мечта“ и саундтрака на Горан Брегович „This Is a Film“ с фразата „The fish doesn’t think because the fish knows everything“ (рибата не мисли, понеже тя знае всичко). Което пък, още по-назад по литературната верига, е заимствано от романа „Чевенгур“ на Платонов, признава Кустурица.

„Бразилски храст“, Велина Минкова

Дом на разказите е светът. „Фиш“ и „Черква“ ни отвеждат в Калифорния, „Бразилски храст“ и „Плъх“ са с парижки сюжети, „Гласове“ е от Лондон, останалите разкази ни връщат в България от близкото минало. Тази разказна България от миналия ден е често пастелна и красива като стара картичка и точно както постъпваме с картичките, с лека ръка бихме могли да я пратим върху купчината със сантиментален кич, в по-голямата си част тук – соцкич от сергията. А ако соцкич се окаже несправедливо определение в конкретния случай, то един по-добронамерен коментар за този тип литературно писане, какъвто представляват разказите, би могъл да им отреди мястото на художествено пресъздадени артефакти от един неслучил се музей на социалистическото минало. Велина Минкова засвидетелства интереса си към близкото ни минало още с предишния си роман „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ (изд. „Колибри“, 2015). Подобен музей представлява и жилището на старата жена от разказа „Херкулес ЕООД“ – малък панелен апартамент в крайните квартали, в който дълго е събирано всичко и никога нищо не е изхвърляно. Разхвърляното жилище с мъртвите хлебарки, навитите стари килими, купчините вестници, пълната поредица на библиотека „Световна класика“, старите телефони и телевизори е микрообраз на родината. Там, в един стар албум, е запечатана младостта, бригадирският плам и някогашната красота на старата жена. Авторката ни повежда из тази неподреденост на родното ни минало, сред артефакти от всякакво естество – стойностни или боклук, опазени или в разпад, едновременно забравени и отхвърлени от обществото, но жизненоважни на личностно ниво, в случая – предмети на живот и смърт за тяхната притежателка, възрастна жена, самата тя вече сливаща се с вехтите си вещи, забравена и останала в едно друго време.

Интересът на авторката към предметите и историите, които тези предмети разказват, е забележимо отразен в текстовете ѝ. Тя не просто отбелязва предметите, тя ги вади из фотографската си памет, осветява ги сценично, поставя ги в центъра на историите си, изрежда ги по име, сякаш се страхува, че ако не бъдат назовани точно, миналото ще се разтроши и ще изчезне. Ето защо в много от разказите (особено ярко в „Леля Мария“) действието отстъпва на заден план и влиза в служба на вещите и фактите. Сюжетът, колкото и увлекателен да е той, като че ли заплита в мрежата си предметите, за да ги държи на местата им и да ги показва в тяхната автентичност. Ето ги – не каквито и да било дъвки от детството, а дъвките „Идеал“; ето го и течния шоколад в кофички от сладкарницата „Ну, погоди“, определени детски плочи от магазина на „Балкан“. Разказът „Леля Мария“ предава една смешна история, или дори по-точно – фрагменти от смешни делнични историйки, но голямата сладост на текста е не само в хумористичния план, а в словесно изтупаните от прахта на забравата предмети и прецизното им аранжиране в среда, в която те тежат на местата си.

Понякога обаче това залисване по предмети и факти прави действието сякаш насилствено пригодено към тях. В „Херкулес ЕООД“ например старицата запява, което предизвиква поучителното подхвърляне от страна на единия герой към другия: „Това е песента от „Утро над родината“, много е стара“. Очевидно тук героят проговаря, за да вкара информация в текста. Такива тромави включвания обаче изхвърлят читателя от текста, освен че звучат като писано слово, а не като разговорна реч, каквато по формата си са. За радост подобни катапулти са редки, а и самите истории са силно увлекателни и достатъчно динамични, че неусетно да връщат читателя отново в сърцевината на разказваното.

Любовните сцени са чест капан дори за опитните писатели. Безспорно е умението на Велина Минкова да пише за секс красиво, културно и с точните думи – нито неловко мълчи за любовните сцени, нито ги нахвърля безвкусно или грубовато. Към тези описания тя подхожда открито, честно към текста и езика, дори сякаш с наслада. Любовните сцени, интимните детайли, телесността с пълната ѝ откровеност са неин специалитет и доставят читателско удоволствие.

Сборникът събира разкази с нееднородна структура и с различно качество. Обединяващото ги са България и българите навсякъде. Това „навсякъде“ е един бълбукащ топос, в който култури и националности се срещат, сблъскват се, смесват се в естествената динамика на глобалния свят. Велина Минкова познава този пъстър свят от първа ръка – родена в България, завършила творческо писане в САЩ, живее понастоящем в Париж. Този личен опит обяснява и лекотата, с която тя се движи между световете, за да ги пресъздаде наситено и ловко. Париж от разказите „Бразилски храст“ и „Плъх“ е описан отвътре, истински и живян, а не през туристически поглед. В същото време нейната България е сякаш по-скоро албумна. Вероятно в опита си да подчертае (съзнателно или не) връзката си с родината, авторката вкарва в разказите си за чужди места тук и там по някой образ на българин. Тези българи стоят като кръпки, както например не стоят другите нейни чужди герои, попаднали на чужди места. И то не защото българи няма по света и то понякога такива, които са се сраснали с мястото си извън родината (самата авторка е пример за такава личност), а защото фокусирането върху националността на героите звучи фалшиво. Такъв образ-кръпка е фризьорката Дани от иначе великолепния разказ „Бразилски храст“. Трябваше ли да е българка непременно? Обяснявам си тези избори като един реверанс към българската публика. Като опит за оправдание пред родния читател, като презастраховане срещу евентуално обвинение, че разни парижки истории с интелектуалци и артисти не биха представлявали интерес в българския контекст. В разказа „Черква“, засягащ темата за емигрантството, героинята отбелязва, че в Лос Анджелис има само българи. В този разказ обаче героите не стоят външно като допълнително прибавени, там те са си на място (макар и хич да не са си на място) и не са само за флирт с читателя. Може би затова „Плъх“, в който откровено няма никаква България, сякаш е най-силният текст в сборника.

И все пак…

„Животът е кратък, трябва да се обичате“ е фраза на Джудаса, софийския гамен за всички времена. Върл левскар. Пък и от ЦСКА да беше, все си е гамен. Банална, но мила. Можем и така да четем разказите, отвъд албумния пастел. Тогава сборникът с разкази „Бразилски храст“ ни помирява с онази любов, която в едно лято ни се е струвала незаменима и вечна. И която сме попилели някъде във времето и по местата, през които сме минали. Идват разказите – да ни я върнат.

ПЕТЯ ХАЙНРИХ
Рецензията е публикувана първо в „Литературен вестник“, бр. 28/2018

Велина Минкова, „Бразилски храст“, София: „Колибри“, 2018, 160 с., 12 лв.

РЕНЕСАНСЪТ НА ПЕТРОМАКСА

Летни хитове, Лимне

Петромаксовата лампа стана на 100 години
според статията в сутрешния вестник
живеем в ренесанса на петромакса
откакто един пътешественик или безделник
да го наречем Максим в песента ни
преди около десетилетие закъсал с колата си 
насред африканската пустиня
в далечината – окъпан в светлина стан на туареги
Максим прекосил пясъците
в посоката на, както вярвал, електричеството
с надеждата да зареди акумулатора
така се озовал сред няколко шатри и прилежащите им 
вече почти старинни петромаксови лампи
туарегите избухнали в смях
когато ги попитал за контакт

не узнаваме как Максим
е извел колата си от пустинята
неволята учи, запретнал ръкави и
възобновил производството на чудната лампа
и тук започва песента ни

– – – –

Максим, Максим
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

1 петромаксова лампа свети колкото 500 свещи
помпа, бутало, чорапче, метален шлем
цялата онази вдъхновена механика
(тръби, метал, клапи, мазнина и ореол)
която доближава петромаксовата лампа до духовия инструмент
шумящият звук на ослепителната светлина
облакът миризма на газ за горене
като обещание за приключения 
в чернилката на нощта

Максим, Максим,
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

малка съм, къщурка в Балкана
пада мрак, мучат елени
ние сме изпъплили
млади лъскави хлебарки
из панелните си пустини
сред прясната лятна шума
сити с гипс и кюфтета
лъскавите ни антенки, млад мъх по краката
уповаваме се на петромаксовата лампа
в залеза на нейната значимост
след успешната електрификация ни родината ни
самотни като планета, вечни като телевизията
разказваме приказки от бъдещето:
газ, мир, светлина

Максим, Максим
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

04.05.21
Петя Хайнрих
из © „Летни хитове“