ПОД ЧЕРЕШАТА

Летни хитове, Лимне

Толкова много
не може да се случи под черешата
повторението на маса с покривка
по пладне под натежали до земята клони
опитите да изкачиш детското си тяло
по благо разклоненото стебло
нито червеят се повтаря
кръвта и плътта
от която уж си

череша се римува със сандали
облост и голота
нали

отказът от повторение – също

един сън в центъра на деня и живота ти пак
все пак под черешата
листата ѝ трошат и мелят лъчите
и вали брашно от светлина
в междинността

покрива
онова, което е било 
онова, което няма да бъде

Петя Х.
из „Летни хитове“
18.06.21

AUGMENTED REALITY

Летни хитове, Лимне

С е-четеца по пладне
под сянката на юнска череша
„Пяната на дните“ от Борис Виан

какъв ли знак
и дали знак изобщо
(с времето все повече съмнение в метафората
все повече вяра в неизбежно ясните знаци)

един тлъст червей, захапан от мравка
пада от черешата върху гладката
електронна повърхност на текста
агонизира, изпуска слуз върху светеща буква

отгоре зреят онези безразлични череши
… пяната
на дните ____

Петя Х.
„Летни хитове“
16.06.21

ДОРИ ГИ СНИМАХ С ТЕЛЕФОНА СИ

Летни хитове, Лимне

В гората
все по-навътре
в дълбочината от клони на чужд език
и подскачащи петна светлина
разкачена от лъчите, самоволна
където посоките се изличават
и моите спомени са чуждо бъдеще
и само нагоре е сигурното нагоре
единствената непосилна посока за човека
без летателен апарат
пространството и времето се пресичат
под формата на 2 пътеки –
тясна песъчлива, по която вървя
и широка с изронени буци хладна пръст

поскърцване
пръхтене
поклащане на фенери
дървен ритмичен звук на колела
и минава карета с четирима пътници
напълно навременни на кръстопътя
на разминаване всеки от нас
любезно прикрива изумлението си –
какво ли не е виждала тази земя

Петя Х.
„Из летни хитове“
13.06.21

КЪМ ЦЪРКВАТА СВ. ЛАВРЕНТИЙ

Летни хитове, Лимне

Жълт мак
в ничията леха
по пътеката
между двете тухлени
протестантски стени

вятърът хвърля две капки сълзи
отхвърлени от падаща котва
или вълна в пристанището

или така ми се струва
че би могла да е причината
за краткия дъжд

почти не съществуващ

над църквата
над туптящите длани
обърнати нагоре щадни щерни

малка северна молитва

над удивителните макове –
тези тайни пълни луни
ниско над каменните улици
в стария Травемюнде

11.06.21
из „Летни хитове“
Петя Х.

И корабът потегля

Летни хитове, Лимне

Изморява ме
(повече от всичко)
седенето на маса
с хора без творчески амбиции, тоест
бъбривци
– искам да вечерям само с богове!
дори и нереализирани –

храната се изяжда
по-бързо от онова
което има да се каже, тоест
разговорът лъкатуши
между случки и възмущение
не ме спасява дори да разтребя чиниите
в средата на някое изречение
или да моделирам хапка
от мекото на хляба
в прасе или нарцис

и винаги някой ще
започне да разказва
с неподправената неловкост на детско съчинение (ab ovo)
поредните си туристически приключение (невалидни)

вероятно не съм добър събеседник
там, където иска да се настани разказ
насърчавам околоплодното му мълчание

веднъж създаден
светът няма нужда да бъде
разказван

мълчаливото хранене
отпиването на глътка вино
онази близост отвъд наратива

и корабът потегля

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.06.21

Бавни светкавици

Летни хитове, Лимне

Исках да му напиша:
звучи цинично, но
сега ще ти остане
вечен спомен 

как Майрьокер умря
докато ти беше във Виена

почти полунощ e
и може би не е време
да изпращам съобщения
за мен лично нямат значение
часът, смъртта и промените
в атмосферата – единствено поезията движи стрелките 
и е винаги добро решение
да ѝ се доверяваш денонощно

щеше ми се да я бях познавала
ти не успя да я срещнеш случайно
мисията изпълнена в невъзможността си

 
на 96
последният счупен език на 20 век
ich denke in langsamen Blitze
в нейна памет бурята днес 
бавно глухо желе

и занесе ли ѝ цвете на Zentagasse 16?

Петя Х.
© из „Летни хитове“

04.06.21

Тираничният 1 юни

Летни хитове, Лимне

По повод празника*
отвсякъде призивът:
да запазим детето у себе си

Но защо?
За какво детето?
И за какво съм му на детето аз?

Най-близката несполучлива метафора
която няма да употребя
е онази за гъсеницата
и нейната пеперуда

Да седи това дете в някоя мрачна гънка
на собственото си късно тяло
с превита глава
под капчука от лимфа
на люлка от жили
босо в калната жлъчка
пределът да му е сърцето
а под земята му – утроба
като протегне ръце
да опира в килията на аза си

1 юни
никое дете не го заслужава!
никое дете, не
не заслужава възрастната му форма
да се позовава на пастелните му рамене


пусни най-после това проклето
уловено дете
да си върви

бягай, дете

*1 юни – ден на детето като като кич и его

Петя Х.
©
„Летни хитове“
04.06.21

Терминал

Летни хитове, Лимне

Излизането от съня като от самолет
бавно по дългите ръкави
завои, ескалатори, знаци и прегради
задънени проходи
замаяни от ниската концентрация на кислород и теснотата
толкова дълъг път прелетели
и продължаваме да приличаме на себе си


без промяна

онова очакване
някой да чака
желанието за кратка близост
не повече от бърза прегръдка
стискане на ръце
на две различни нива
при разминаване

излизането от съня като от терминал
влачейки тежкия куфар с донесеното –
сувенири от дим
дрехи, които се разпадат на прах
вещи без предназначение

Петя Х.
© из „Летни хитове“

01.06.21

Втората страна

Летни хитове, Лимне

Вратите отворени
вътре в стаята се върти плоча
стар джаз
чак исторически
от Римската империя
от нулевия час
от хаоса преди планетата

привечер е
бързолети се гонят в остър полет
ниско над младите жита

ето го истинското на лятото
когато сверната нощ свети
и уморени заспиваме късно
в млякото на въздуха

уморени от светлина и кислород
от музика и желания, които безотказно
се сбъдват
другаде

всичко е някак старомодно и умилително
глупаво
къщата е дървена
и понеже няма кой да ни види
се отпускаме в пасторалната мечта

един приятел казва
че за него лятото
е август
(сигурно говори за зрелостта
и съпътстващата я сладост)
до горчиво


обръщам плочата от втората страна


Петя Х.
© из „Летни хитове“

28.05.21

Сдържано не

Летни хитове, Лимне

Толкова много неща се вършат по
по-лош начин:
небрежност в езика, упадък
на какво ли не

иде ми да се намеся
и после навреме осъзнавам
своята липса на гъвкавост

по-добре не

заседнала в представата за прецизност
сдържана

светът върви към бързо и мръсно
а аз, казват ми, дори нямам
чувство за хумор

и какво от това
поне владея добре отрицанието
(но не казвай)

Петя Х.
© из „Летни хитове“

22.05.21

Тайно ранно лято

Летни хитове, Лимне

Роса, ранно лято
утрото – свещена празнота
леки птици кацат по
най-високите стръкове трева
и ги огъват в дъги
на изненадани вежди

всичко
що има очи
не вижда

Петя Х.
© из „Летни хитове“

20-21.05.21

Alice in den Städten

Летни хитове, Лимне

на Албена Тодорова


Как отиваш за сандвичи
а аз пазя място вън на перваза 
сякаш сме вази

градовете не са места за хора 
улиците са вени сами на себе си
хората се оказват някъде
разговорите им нямат значение
дори гълъбите притежават повече паваж
огризки и време

ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749
по дългия маршрут до Метман
през хълмистите поля извън града
където лежат костите на неандерталци
покрити с жита, слънчеви пики
тънките пътеки, тук-там ферма за щраусове
и стари къщи с гредореди
като от филм на Вим Вендърс: Алис в градовете
и когато разговорът потизтънее в мълчание
да посоча навън към бягащ заек или крайпътен знак
и да кажа
гледай, атоми!

всъщност можеше да се срещнем в кафенето
на последния етаж в кулата с музея на речното корабоплаване
с гледката към питона Рейн 
загледани деконструктивистки срещу течението
към сградите на Франк О. Гери в медийното пристанище
все някое ято жерави ще прелети
небето не търпи празни квадрати

няма особено значение
срещите са изключение
повечето хора не се срещат нито веднъж
Метман е най-скучното място на планетата 
цената на билета е 2 и 80

Петя Х.
© из „Летни хитове“

20.05.21

Технология на езиковия бетон

Летни хитове, Лимне

По принцип ви разбирам
но не разбирам какво казвате

проклятието на поделения ни език

ваш ли е
мой ли е
общ ли е

за какво служи
защо ми е даден
до тази извънредна степен
в която сам себе си напада
и стрива на пясък

от първата си дума знам
че говоренето е краят на разговора
краят на
онази извънредна история
по външните стени на думите

мълчанието
като пустинен вятър
заглажда ръбовете на пясъчните зърна

от материал с такова ниско сцепление
нищо не може да се построи

Петя Х.
© из „Летни хитове“

19.05.21

Побитите камъни

Летни хитове, Лимне

Недоверчива съм към онези
вкопчените в детството си удавници
готови при всеки опи за спасение
да ме завлекат на дъното на времената си
с някаква куха кукла или колело с ръждиви спици
разберете:
детето с ангелските къдри и
плетеното елече върху поляната до Побитите камъни
не може да си ти

нито аз

снимката не настоява
детството е взаимнозаменяемо
както когато ти умре кучето
си взимаш от същото и му даваш името
*куче*
нас ни няма във всички времена, освен
*днес*

единствено безбрежното недоверие
в погледа на детето от снимката
ме кара да се съмнявам
в пълното отсъствие
на непрекъсната линия
между нас

все някой
макар и великан извън времената
трябва да е побил тези камъни тук

Петя Х.
© из „Летни хитове“

18.05.21


Напев: Майска война

Летни хитове, Лимне

На щастието на върха зелен
между листа и млада влага
с плющене на крила и писък изненада
един ще бъде повален

ти сладък майски ден

тъй както от гнездото си растеше
тъй както слънцето береше
с клюн здрав и гъвкаво перо
храна за братско същество
лежи му черепът строшен

ти сладък майски ден

гората е жесток капан
човекът е кожух
културно сам

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13-15.05.21

Следи (Подрънкване на облаци)

Летни хитове, Лимне

Май, май
с новите дрехи на липите
нектарите, подрънкването на облаци
глухарчетата, пръснатия птичи череп
и мишката под купчина кръстосани греди
от рухналата ограда
преди сезони
живителната влага
от която са, казват, съновиденията
и другите корени
и как всяка година по това време
въпреки нарастващото съмнение
падам в капана
на вярата в обновлението

после тези кървави лапи
оставят глуповати сърцевидни следи

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13-15.05.21

Петя Х.
от „Летни хитове“

Относно жълтото

Летни хитове, Лимне

Откакто е техенически възможно
непрестанно някой се снима
сред цъфналата рапица
десетилетия и повече доказателства
че не се появява
(вероятно и не съществува)
по-жълто жълто от нейното
жълто
пчели, кучета, хора
златни зъби
се шмугват в тецкия аромат на цветчетата
ръце, усти – муцуни, копита
ама че дивашки цвят
и бавно се плъзга автомобилът по полския път
от двете ѝ жълти страни на екстаза
о, рапицо, мазна майко
поредният омаян бръмбар

Петя Х.
© из „Летни хитове“

13.05.21

Неуспешни опити за отделяне

Летни хитове, Лимне

Ние
не се дели чисто на
ти и аз
други и аз

както хлябът се чупи в
крива линия

отломки от
едното по другото

непрестанно се съпротивляваме на цялостите
към които
волю-неволю
принадлежим

аз се отделя от поезията:
осакатена единица
чужди гласове и
люспица вечност по кожата

едновременно
се задържа там
и не

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.05.21

АНТРОПОЦЕН И ЖЪЛТУРЧЕ

Летни хитове, Лимне

Утре
създадената от човека материя
ще надвиши по тежест биологичната маса на земята

как стана така
откъде се взе
как натежа

вдигат ме две доверени ръце
над чешмата в градината
уча се да пия вода
трябва да уловя високото на фонтана
преди водите да падат като воал около
металната топка на водоструйката

аз съм над водата
над коритото на света 
от гълъби и жълтурчета
още нямам език
аз съм все още една
изключително лека
биологична маса

Петя Х.
© из „Летни хитове“

06.05.21

РЕНЕСАНСЪТ НА ПЕТРОМАКСА

Летни хитове, Лимне

Петромаксовата лампа стана на 100 години
според статията в сутрешния вестник
живеем в ренесанса на петромакса
откакто един пътешественик или безделник
да го наречем Максим в песента ни
преди около десетилетие закъсал с колата си 
насред африканската пустиня
в далечината – окъпан в светлина стан на туареги
Максим прекосил пясъците
в посоката на, както вярвал, електричеството
с надеждата да зареди акумулатора
така се озовал сред няколко шатри и прилежащите им 
вече почти старинни петромаксови лампи
туарегите избухнали в смях
когато ги попитал за контакт

не узнаваме как Максим
е извел колата си от пустинята
неволята учи, запретнал ръкави и
възобновил производството на чудната лампа
и тук започва песента ни

– – – –

Максим, Максим
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

1 петромаксова лампа свети колкото 500 свещи
помпа, бутало, чорапче, метален шлем
цялата онази вдъхновена механика
(тръби, метал, клапи, мазнина и ореол)
която доближава петромаксовата лампа до духовия инструмент
шумящият звук на ослепителната светлина
облакът миризма на газ за горене
като обещание за приключения 
в чернилката на нощта

Максим, Максим,
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

малка съм, къщурка в Балкана
пада мрак, мучат елени
ние сме изпъплили
млади лъскави хлебарки
из панелните си пустини
сред прясната лятна шума
сити с гипс и кюфтета
лъскавите ни антенки, млад мъх по краката
уповаваме се на петромаксовата лампа
в залеза на нейната значимост
след успешната електрификация ни родината ни
самотни като планета, вечни като телевизията
разказваме приказки от бъдещето:
газ, мир, светлина

Максим, Максим
пост, постмодерен Аладин 
и твоя петромаксов джин

04.05.21
Петя Хайнрих
из © „Летни хитове“

Изкопни дейности

Летни хитове, Лимне

Веднъж
както си играехме в пясъка
изровихме замък
с каменни стени и високи сводове
толкова е лесно да станеш откривател и господар
на нещо възхитително трайно и стояло дълго в земята
и после видяхме
че сме изхвърлили цяла планина пясък настрана
ръцете ни с високи разклонени вени, възлести
и като цяло сме загубили интереса си към играта 
то пък и един замък

Петя Х.
© из „Летни хитове“

03.05.21

Безцелна песен

Летни хитове, Лимне

Никога не го мислим
или умишлено забравяме
че летните хитове
всъщност са писани
в сърцето на зимата
или в хладен ден 
сред голите клони на липите
птиците са били заминали 
или са се върнали
изнемощели от път и истина

лятото никога не се е състояло
онези розови фламинга
сред бялото на порцелановия пясък
лазурът, подрънкващите гривни
рояците безобидни комарчета
почти невидими
в стръвта им за нектар и кръв
автомобилите, помпането 
на спадналата гума на бензиностанцията
и после черните възглавнички
на пръстите с вкус на горчиво
завивали капачката на вентила
изобщо, лятото горчи като ванилия
от перспективата на стаичка
със северен прозорец
насред мразовитото отчуждение
на ближните сезони
– – – –
за какво търкаляш семето
по хълма на надеждата
нагоре и надолу
нима не разбра –

лятото пак се отменя
както и всичко друго
яж въздух и мълчи

поради липса на сезон
и ухо да чуе
без цел и посока
песента се превръща
в молитва

02.05.21
© Петя Хайнрих
© „Летни хитове“

123 / Очник

Лимне

123
1
след.и

там няма нищо, за което погледът да се закачи
няма стени с пирони, дръжки на врати
дърветата са смлени в бялото на сутринта
ръцете са се всмукали във вътрешното
оставяйки контур на празнота
с формата на минали ръце
на минали движения
на минали…
от сабичките на треви, които са били
свалил в въздухът техни отпечатъци
сега са отворени калъпи
с жилчици и връхчета
в очакване да ги изпъни
нова форма
на треви
тук няма нищо за което погледът да се закачи
тук има само отпечатъци на отпечатъци
вторични форми
третични повеи
тук има прозрачна пръст
заровени в дълбокото й огледала
които отразяват липсите
изящно тихото самоотрицание на материята
чуй тази музика, която не звучи
сега
нима и аз съм
аморфна
за да виждам

2
очник

на сал в средата на кристално ясно студено гладко
езеро, сладководно може би, трябва просто да потопя
пръста си и да го вкуся, за да знам, но аз мълча и нямам
ни най-малко намерение да трепна, наоколо гора
в гората – зверове, не нося нито капка страх от тях
в сърцето си, нали съм сигурна на моя сал, в центъра на
огледало, ококорено в небето, отразява мен и цялата
ми външност, е от мен и съм от него, салът – ирис
тялото – зеница, толкова съм черна, че ми е все по-леко
да дишам
и да бъда
да се сбъдна като подкарана от ветровете плоскост
към някой край, към бреговете, но все едно къде ще
ме докара, нали е кръг и мога да го провървя, завръ-
щайки се към началото, отивайки към края и все да
го повтарям, да се преповтарям в огледало с изместен
ирис на ръба
и може някой подивял и озверял и лаком да ме блъсне
и може да ме хапе и да ме боли, но аз съм толкова
напълно нереална, че болката я режа заедно с косите
и хвърлям по тревите черното си на зеница и се възста-
новявам като опашката на гущер израствам себе си и тя
израства мен
когато всичко завъртя и свършат сенките и езерото се
покрие, в конците на движенията ми попие и ирисът е
сух и сляпо е окото – салът заземен, когато зверовете
са пресити, с обърнати в небетата кореми и зъбите
им уморени – меки… не съм си дирила покоя на пътеки
стоманено дрънча

3
пред.и

изпълва се езикът с думи
спираловидно паднат към земята
дървесни семки въртолетчета
по златните халки на слънчева верига
катерят торни бръмбари деня
тук има всичко, от което да сме
всичко има име и има имена, недадени на някои
предмети, които ще ги има
тук може всичко отново да се назове
тук има плът и вяра
пулсира вятър под корите
и всяко ново виждане
създава
тържествува потенциалът
тромпети, гълъби и врява
тромпети, гълъби и врява
когато близна палец
се въздига цвете
когато близнеш палец
пада конфетен дъжд
толкова е вдетинена нашта кръв
чe можем с пукот да се преродим
в бонбон и лимонада
в орел и чучулига
в едно и две
в а и я

Из „Разправа с поезията“ (Пергамент, 2010)

оch syrsorna filar meningslöst

Лимне, лимне 3,33

само мрак, дори не noir
времето е за мрачна поезия, и така може
би трябвало да се извисиш като сив лебед
над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил
кривата на щастието върви към земята
високите корони на липите с тържествените си треперушки
някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата
и слънцето изгрява сякаш е вечно
40% е спаднал оборът на заведенията
артисти репетират в кухните си стари текстове
Четеш Г. Екельоф, Absentia animi, защото е есен и започва така
оm hösten
и прави заклинания с езика, изпразва от смисъл
och syrsorna filar meningslöst (като шевна машина)
дали имаш малкия кураж
да наречеш сивата си поема така?
под короната – снимка на бежанци с нарязани с камшици
гърбове на хърватската граница
учениците не тръгват на училище
няколко милиона норки за спешно клане, снимка на муцуна
не работи вентилацията в някакъв офис и служителката изпада в паника
малки хеликоптерчета семена, изхвърлени от безгрижни кленове
и никой не обира плодовете на извънредното усилие на кестена
някой въпреки всичко е минал под липите
и е откраднал веригата за колелото ми
цифровият код е годината ми на раждане, с нула отпред
не влагам никакъв смисъл – не беше заключена
и накъде така с тази опетнена риза, само мрак и патос в тиса
пирон в гумата и алеята хвъря жълта шума по главата ми
сякаш съм ѝ шут, отгоре минава онзи боклукджийски хеликоптер
от друга поема на Екельоф
и се връщам по стъпалата нагоре, стъпвайки на ръба на нещата
за да напиша отгоре заглавието
оch syrsorna filar meningslöst

/ лимне noir
––
Бележки:
оm hösten (шведски): през есента
och syrsorna filar meninglöst (шведски): и щурците свирят безсмислено

Липса, за която не подозираш

Лимне

23622069_1325830460872663_5791130931588826590_nЕдва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко се намира точно до японския ресторант? Двете кръстосани листа под стихотворението на Гьоте? Нещо като приятелство, но друго. Трябва да дойде есен, да нахвърля натрапливо количество шума, за да може човек най-накрая да проумее, че всичките чувства и усещания, за които има прости думи или по-сложни понятия, са само най-външната обвивчица на същността. И от това, че никога не виждаш листа, дори и от това, че никога не виждаш листата конкретно като именно гинко… какво? Нищо. Леснина. Липса, за която не подозираш.

/лимне

последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното

Лимне
sturshel-ph
последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното
оса, която стърже дървесина от градинския стол
пеперуда пауново око върху бял парапет
японски стършел върху топлия метал на водосточната тръба
черно водно конче
калинка в полет
мухи, едри
паяк из щедри паяжини като за последно
шахмат с фигури от вонещици
други, не насекоми
лишеи, мъх с пресни живи чадърчета под дебелеца
слой мухъл върху неразтворила се роза
дървесни гъби
колонии живот под агонизиращо листо в пурпура на края си
гроб на маргарита с кръст от стърнище
последни лиани на ягодата Senga Sengana
цветни растителни маймунки с прашец по челата
други, не насекоми, не насекоми
восък
стъкло
лава
гипс
трол
самолетно гориво
стръвната сойка, в друго отделение
26.09.2019, лимне три

Склонност

Лимне, лимне 3,33
Днес, докато минавах по всекидневия си маршрут с щеките, изведнъж спрях насред пътя, защото просто не можех да го задържа този порив… спрях, за да запиша това стихотворение. Откачих щеките от ръцете, извадих телефона и записах направо тук, във фб, ето го, с цялата му спонтанност, писано е насред полския път, докато ме подминаваха колоездачи, коне и трактори.

Склонност

Първо бяха две мършави крави,
кършеха шипката, газеха ниска,
висока трева,
наедряха,
после се родиха две телета,
лъскави и сбръчкани като нови найлони.
И те наедряха, както се полага,
стигат вече до шипката.
Така мина пролетта, мина и лятото.
Трън се вдигна сякаш от нищото,
снимах го всеки ден и поставях
етикети на чудото на живота му,
#трън.
После падна, отдал пухчетата си надежда
до предела на всички небета, значи –
до върха на силозите;
край стърнищата падна той и ги кръстоса.
Един език нося през полето
и отказва да ми служи,
все не пада наклонената дъсчена колиба
с изхлузените прозорци,
опряна на фермата, непрестанно настоява,
че държи повече от едната си кухина
и вече дори силен вятър ѝ няма вяра.
Език и стъкло раждат строга фраза, наклонена,
склонна да предизвестява собствения си ход.
Това е себичен #код.
Така мина пролетта, мина и лятото,
и нищо не се случи
на езика на кравите и тръните.
#лимне
31.08.2020

Защо Лимне

Лимне

„Лимне“ идва след книгата ми „Лима“ (Small Stations Press, 2017) и e нейно продължение, също край. Лимнологията е наука на около 100 години и пресича сферите на биологията, химията и физиката. Неин предмет са водните басейни – реките и езерата, без моретата. Разбира се, една художествена книга едва ли се нуждае от академични основания. Дори може да стане за смях, когато лаик вземе художествено да интерпретира наука, от която не разбира, но го прави от позицията на знаещ. Не! Връзката е случайна и хаотична – трябваше ми дума като Лима. Лима също не е град в книгата „Лима“. Измислям си друга лимнология – наука за лимите, лимесите, лимоните и личното.

„Лимне“ е и опит за поетическо проникване в най-красивия език. Нима не сте ме слушали разпалено да говоря как можем да сведем съгласните само до сонорните и да обогатим с широк набор от гласни (например като в датския) и това ще бъде изражението на най-красивия език. Сонорен език. Език звук, език камбани. Лимне звучи красиво – магическо натрупване на сонорни! Заради едната идея за тотална сонорност се отказвах от първоначалното заглавие „Лимнологическо ходене по покрив“. То идва от историята за един зле ремонтирания равен покрив, върху който се е образувало езеро. В него се къпят стотици полски гълъби сутрин. Не, не се къпят, не размахват криле и не тръскат пера, ами си киснат като наквасени гъби. В другата книга, в „Лима“, пиша за едно насекомо, сбъркало стъклото на прозореца с повърхността на езеро и снесло жълтите си яйца в малък равнобедрен триъгълник. Това си е чист лимно-текст! А наскоро пък четох статия от биолози как прозорците се оказвали един от най-големите виновници за изчезването на някои водни насекоми. Защото насекомите нямат еволюирала концепция за стъкло и снасят яйцата си върху него, обърквайки го с вода. Хвърлят хайвера и край.

Или стъклото се е появило твърде бързо, твърде рано… твърде бавно тече неговата река – милиони години извън огъня. (С ясното съзнание, че онова за течащото вековно стълко е само мит.)

Петя Хайнрих
2017, Ранен вариант за увод към първата Лимне

Биологични горива

Лимне, лимне 3,33

Рояци комарчета над царевицата с окаяния вид. Дрипава, със златни бучки в сухо лико; събират я в края на всички сезони, малко преди смъртта ѝ, с все стеблата и кочаните, за производството на биологични горива. От гледна точка на царицата, това е то щастлив и дълъг живот – да те оставят на полето, докато си паднеш сама от последен вятър. Натрупаното количество познание на царевицата се измерва с поколенията комарчета, висели над пръчките ѝ като ореоли; бръмбарите, пробиващи тунели в сърцевина и зърно; провървените маршрути на лисици из ниското на царевичната джунгла; шекспировите светулки, родени от безплоден импулс на природата; и магарето, което минава вечер през полето – едно магаре от 21 век насред свръхцивилизационното поле; гледано само заради това, че само по себе си е магаре, което разказва с поклащатата си походка и мятането на клепналите уши библейски истории. Ето така живее царевицата столетник и си бърбори с радарите от близкото летище, спори за опашките на самолетите и лисиците – рязък оранж. Отгоре трепка мишелов и кодира, а долу се въргалят употребявани медицински маски. И се задава в здрача трактор, лъснал в светлините си, заорал с влачените отзад валяци с остри сатъри и копия. 2020.

/лимне 3,33

Лимне три

Лимне

Отпечатването на „Лимне три“ се отлага завинаги. Самата книга обаче е тук, достъпът е свободен:

ЛИМНЕ ТРИ

Другите две части, свободен достъп (pdf):

ЛИМНЕ
ЛИМНЕ 2

Благодаря на всички верни читатели през годините! Долният линк е за онези, които биха искали да подкрепят проекта Лимне.
paypal.me/PetjaHeinrich

Минути в лятна нощ

Лимне

23 часá e. След 40 минути ще се изсипе пороен дъжд. Слушам как вятърът, предизвестяващ, шуми в листата на най-тежките корони на юни, гризе мрак. Лежа в горещината на таванската стая, ококорена, отлагаща съня до след бурята. Лятна нощ и никакъв страх под стряхата. И в това устойчиво спокойствие на духа трепти съмнението, верен спътник на всяка сигурност. 23 часа и 8 минути. От Ардените се носят на североизток тежки облаци, с тъмносини центрове върху анимираната карта в апликацията с прогнозата за времето. И онзи прилеп в градината, срещу вятъра, биосонар, 23 и 14… В една изключително малка ключалка пасва ключът на съня, тънък като игла, остър като светкавица. Той решава за всичко от тази страна, и за всичко от другата. Решението му е дъговидно движение, 23 и 34.

Зен

Лимне

Във Флингeрн не бях стъпвала от десетилетие. Джентрификацията е завършена, нов живот и блясък на квартала (хайде да не започваме спор зло или добро се е случило, все пак тези процеси спасяват цели петна в града от разруха и обезличаване) – централната улица вече е изпъстрена с магазини за странни неща като мармалади от босилек, извлек от мащерка, есенция от драконова сълза, златна лъжичка за бъркане в бурканче с желе от махагонова слива; магазини за пъстри дрехи, извън времето и модата – рокли, поли, феерични конусовидни  текстилни конструкции, бижута от ръчно ковано сребро или злато, пръстени с едри скъпоценни камъни; ресторанти за фюжън кухня. От осветените прозорци надничат високи кремави тавани с полилеи на безкрайно дълги халки. Картини, повечето семейни портрети, които се преструват, че не се взират в движението вън, долу и сега. Преструват се на взрени в себе се, обратно във времето и херметически затворени зад стъклата на прозорците. И влизаме в „Зен“, виетнамски ресторант. С лъскави, полирани в черно плотове, спортно елегантен амбиент, лава лампи, сякаш уморени, с вяла лава, скупчена под капака, саксии с буен бамбук, осветление в лилаво все едно си обграден от светещи патладжани. И в краката за спъване –с размерите на леген – една сакрална каменна градинка с Буда колкото напръстник. Или няколко Буда, по едно за всеки пръст на едната ръка? Храната е силно повлияна от онази умереност на вкусовете, която някои приписват на централно и северно европейската кухня – не знаех, че виетнамците според „Зен“ готвят с толкова много броколи. Заведението се изпълва с най-млада публика. Момичета, понесли в свивките на лактите скъпи чанти, втора употреба, с намачката кожа. И тези дълги лъскави коси, наследени от детството, които се отмятат с вълнист жест и се рапиляват по гърба. Онези изкуствени големи перли по ушите. Някой пристига със скейтборд под ръка. Прегледах в телефона новините от обсъждането на Берекзит между две пролетни рулца. Новините за гласуваната отмяна на местенето на стрелките на часовника с един час напред, после назад. Мен ако питат, аз съм за лятно часово време през цяла година. Вечерите са безкрайно дълги. Зимата е хванала града в хватка, бухнали якета минават по улицата пред витрините, кученца с пухени наметала, плахо цъфнали храсти. И изведнъж ме наляга горска тъга. Като отметнато топло одеяло студувам, но не в „Зен“, а вътре в ядрото на себе си, прехвърлям списъка с контакти в телефона, нямам причина да стрелям сигнални ракети за помощ, нямам и сили да спасяват ближния, аз просто ям и знам, че и това ще мине, ще се разлистя, животът освен белези не оставя особено много избори на едно дърво в началото на пролетта. Мисля си как ще напиша разказ, който размишлява над себе си, размишлява какво е разказ, как се пише… един разказ, който обсъжда формата и съдържанието, и се противи на композиционните правила. И няма да издавам, че съм решила да го пиша. Ще го мълча в публично споделеното. Във воайорското око ще мълча, ще сведа цялото до светкавица в зеницата, толкова бърза, че зрението не я регистрира. Както и тук – разказването съдържа светкавица от друго: сигурни сме, че под масата се намират долните части на седящите тела, макар и да не ги виждаме, повечето от седящите вероятно наистина разполагат с долни части. Дали да има диалог? В никакъв случай – кой с кого да говори? Диалогът прикрива безпомощността на мисълта не на говорещия, а на слушащия. Макар и да не съм сама на масата, между нас цари уважителна тишина, само обилният кориандър крещи от ръба на чинията монолога на дългите си стебла. Хлорофил, реч. Учени били установили, че дали обичаме кориандър или не, това е генетично обусловено. За някои хора той има вкус на сапунка. И в никакъв случай разказът няма да разказва историйка; вън, долу и сега.

Зрения

Лимне

Гледам в нощта, а нощата гледа в мен. Зеницата – кръглата луна. Ирис от дим. Гледам в нощта през широко отворения прозорец. Симетрично подпряла брадичка, мечтая в нощта, зеницата съм на отворения прозорец. Ирис пт коса. Сенки от долния етаж, прожектирани върху стената на гаража. Две саксии и ръце. Игрището за ръгби мощно осветено от високи прожектори. Празно и зелено игрище, гланцова светлина. Един мотор пърпори по алеята. Зеницата. Ирис.

Кучето бърза повече

Лимне

Бистра вечер – краищата на плитката локва замръзват. Някъде горят дърва. Само един човек води кучето си бавно по пътя, към табелката за края на града вървят. Кучето бърза повече.

Сокол в края на март

Лимне

Докато закусвам с кроасан, на най-близкия клон каца сокол и ръфа малка пойна птичка. Подпира я с ноктестата си захватка, натиска я върху клона, тя бухва, разкъсва я – така и аз меката плът на кроасана.

Кървав портокал

Лимне

Сред бурите е паднало само едно дърво, което оголва гледката през рехавата горичка до далечена червена светлина на летището, ярка до пределната сила, с която се обозначават пистите. Скоро ще се разлисти гората и ще затвори пролуката, гората ще стане спуснат клепач, ще стане зрение, оттеглило се във вътрешната стая на съня, зрение, което си играе със светещо кълбо, рита го под масата. Но гората още е гола и със свити рамене, неспособна да скрива, нехаеща гора, вертикала от много, хоризонтала от само една черта с пречупен гръбнак, над която се е надвесил кървав портокал.

Много кораби

Лимне

Много кораби. Поне 4. В такъв величествено топъл, празничен ден (тук е празник) всички по реката изглеждат по-щастливи… от теб самия. Такива количества фланираща красота, че се чувстваш смазан като в катедрала. Не че не вярваш. Вярваш, но ти идва повече за обема на чашата, с която си дошъл.

34033968_1508757135913327_8370916750534901760_o