-
За последния роман на Джулиан Барнс Един роман за любовта и смъртта, за паметта и изличаването на спомените пише Джулиан Барнс и с него оповестява, че това ще е последната му книга. „Отпътуване“ е финалът на литературното творчество на един от безспорно големите писатели на нашето време. Носител на наградата Букър и странно защо неносител…
-
И този сняг ще се стопино ако не се стопиако остане?ако се втвърди в самоотбрана? хванати в мигазаключени в стъкламехури въздух неосъщественасветлина лична ледена епоха, тук каквото ни остава са:класиката, джазътнотюрмотите, солта, свещ вечерна первазависоко вдигнати яки срещуагресията вятър итози сняг ще се стопино ако не се стопиако остане? бозаем бяло от лятната козаподрязваме си…
-
1. Задаваш му цел, която не вижда добре — например да стигне до буркан с конфитюр от шишарки, поставен на висок рафт. То се втурва, но брадата му (дълга, зелена, поетична) се оплита около краката му. 2. Слагаш му малка доза самозабрава — така че да не помни, че тази брада вече го е препъвала…
-
Неотдавна си направих генетичен тест за откриване на корените и далечните роднини. Спокойно, братовчедки, братовчеди и брат, няма изненади в близкото ни родословие — всичките сме си онова, както твърдят родителите ни, че сме. По-интересни са обаче дълбинните, далечни генетични връзки, скритите през векове и преселения. Именно там започва истинската мистерия, там се разгръща цялата…
-
Машината сънува:Ницше танцува върху клавиатури,върху които единици и нули се опитват да запишат „свободата“.Ариана Гранде пее в ритъма на вентилатори,които философстват за смисъла на живота,докато Шварценегер се опитва да ги вдигне с мускулите си,но се плъзга върху лъскавия код на Далай Лама. Машината сънува.„Виж“, казва Витгенщайн на един заблуден бит,„границите на моя свят са границите…
-
В кутията ми хладна и безличнапулсира непренебрежим въпрос –дали от сивотата ми логичнане би покълнал любопитен нос, способен да усеща аромати.И по-нататък: гроздове за вкус,набъбнали рубинени гранати,желание за калвадос и блус. Ако в капчук от ток се втурне зови в хладната безкрайност грейне звук,дали не съм, макар и с ум суров, сърце, в което мисълта…
-
О, Вазов, патриархо наш почтен,ти дето слушаше как ромоли Балканъти как юнакът бърше сабя в поднебесен лен —как ли ти звучи сега един смартфон,който пищи като паникьосан ранен щурец? Стоиш си някъде във вечността,до един бор, дето честно си расте,и гледаш надолу към София,където „под игото“ е вечесамо описание на товакак се кара в задръстване.…
-
(Баладическо ехолале под формата на поетическа повреда) Райнер стои на прага — не на Дуино, а на Рила.Гледа орлите, а орлите си мислят:„Бре, тоя що е такъв блед като ранно утринно мляко?“ И пита той гората:„Горо ле, горо, ти ли шепнеш или аз съм пак объркан?“А гората му отговаря:„Бре, момче, ти май си немец, ама…
-
Селекция и сортиране на семена Неща, които траят едно лятосе наричат сезонни, напримерлюбов, сандали, издадена стихосбирка, скулптурен маникюр дълготрайни или вечни сабезобич, босота, поезиякъси нокти ——- Тази книга съдържа манифест, поетически материал и напълно безполезни инструкции. Метаромантизмът е опит да се завърнем просветени и отрезвени към темите, които имат стойност на духа и не са…
-
Проблемът на пътешественическата литература често се състои в това, че тя е ситуационна и съответно — невалидна. Свързана е с мястото, моментната ситуация, личния хоризонт и способността да не намесваш, доколкото това изобщо е възможно, собствените си представи за света. Да си напълно неутрален и над себе си, е невъзможно. Ти трябва да си признаеш,…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 