-
Картината на Герхард Рихтер, озаглавена „Птици“, която видях днес, ми напомни за едно мое стихотворение – „Повторения с фламинги“. Как започваше? „Какво вече не знаем за август? С неотменимо постоянство август се повтаря.“
-
в началото беше грънчарското колелото се въртя, та се катурнапък се търкулна нататъки се изобрети движението и посоката се появивсичко живо стана и тръгнавремето се окръглипътищата се загладиха и удължихапотеглиха по тях коли и охлювипадна стомната и се строшиа колелотосе върти ли, върти Можехме да започнем със състезателния автомобил на футуриста Маринети. Или преди това –
-
Доколкото името идва от уелското gwynи значи същото – бяла като сняг, бело- копита. Нещо като Гуинет Полтроу,чиято фамилия даже звуковоседиментира в Петрова, Снежина, честитa! Пингвин в двора, театър на клечка –Геновева изяда мечка. Петя Х.16.01.2025 Тазгодишната честитка за рождения ден на Снежина Петрова. Няма все като молец да я описвам 🙂
-
Най-после една мечта по-малко! Случи се така, че тази пролет посетих езерото Лох Нес в Шотландия. В детските ми представи, оформени от прочетено и чуто, езерото представляваше кръгъл обозрим водоем, от който в средата се надига главата на легендарното чудовище Неси. Дали нямаше дори подобна карикатура в сп. „Космос“? И ето, че сме паркирали колата
-
Бегъл поглед върху страниците на тази книжка е достатъчен, за да забележим, че тя се различава от предишните, дори само заради графиката на изписаните редове. Защото поезия в проза е сърцевината ѝ. Още в самото оксиморично название поезия в проза разчитаме заложеното напрежение между двете сякаш съпротивляващи се едно на друго понятия, от които то
-
Дори мнозина от нас да не виждат от прозорците на своите стаи морето, трудно ни е да мислим себе си и света си без него, без океана, без голямото безбрежно. В края на краищата – три четвърти от Земята са покрити с вода. Затова, където и да застанем, ние стоим винаги до морето. И все
-
В новата си книга, посветена на истината, Вернер Херцог разказва следната персийска легенда: Бог имал едно голямо огледало. Когато погледнел в огледалото, виждал истината. Бог изпуснал огледалото, то паднало и се строшило на хиляди парчета. Хората започнали да се избиват за парче от огледалото. Всеки, който успеел да се добере до отломка, се оглеждал в
-
Розата ми, оцеляваща в януарския студ, даже си има въшки. Снимка: днес, по здрач.
-
Тази колекция от есета се появява като естествено продължение на излязлата през 2018 книга „Потос“, дебютен сборник от същия автор. Дългоочаквана и неизбежна книга. Още тогава бях изненадана от високата култура и бистрата мисъл на младия автор, един дебют, който поразяваше със своята зрялост. Така че „Кайротични прелюди“ носят още от същия дух и стил
-
Настана времето в родния фб на годишното масово споделяне на „Корона“ на Целан, в разни налични преводи на български, всичките те чудесно точни и поразително нецелановски. „Корона“ е математически прецизно изградено от анапести и дактили, като по този начин, с тази тройна стъпка ударението пада на определени думи и ги подчертава. Например в първия стих
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 