-
Мисля някой ден да си поискам почетен статут на приятел и доброволец на немските пощи, по-точно онзи клон на разносвачите на пакети, DHL. Към края на годината всички са затрупани с работа, защото цяла година със задоволство очакват декември, за да свършат всичко, отлагано за след смъртта, но което заради моментно тотално оглупяване са решили,
-
Тийнейджърът е човек, който може да си тръгне отнякъде в най-студения ден на годината без яке и да забележи липсата едва когато му премръзнат ръцете на спирката и открие, че на обичайното място го няма джобa, а после да реши, че е по-приемливо да прекоси половината град зъзнейки, отколкото да се връща заради някаква си връхна
-
Ако още някой промънка, че много се пишело днес, съм готова да го захапя. Не, не се пише много днес. Пише се прекалено малко, малко се публикува, не става натрупване, защото вземе ли някой да натрупва, идват естетическите бригади да го наритат и да му повеят с няколкото образци, които винаги носят под мишница. Спрямо
-
Първите часове на коледния базар — на земята се проточва изкуственият питон с окраска на елха, в клоните на околните дървета се поклащат последни зелени листа, сцената е затворена още. Но вече мирише на горещо вино с канела, от тонколоните се носи тънка и спокойна музика. Една много възрастна жена, може би столетница, така сияеше
-
Всеки път когато тръгне да се печата поредният брой на НО ПОЕЗИЯ, си казвам: „Това беше, край… край, край, край! Сега ще започна да отделям времето за собствените си текстове и изяви, ще чакам някой да ме покани да пратя стихотворения в списанието му и ще ми натре носа, като ги отхвърли, но после ще
-
От време на време, когато загубя вяра в човеците и човечеството, се сещам за краткото си пребираване в детска градина и особено за едно досадно момиченце, което не може да изговаря думите правилно и което в един от първите дни в детската градина се лепна за мен и настояваше на играя негово дете, а беше
-
Днес срещнах отново, след няколко години, колоездачa с оранжевите коси 🙂 За него съм писала преди години, появява се поне в две стихотворения и много други кратки парчета, размисли в блога ми, наднича от всякакви записки… може би го помните. Винаги се разминавахме на едно и също място на улицата, дълго време, почти всеки ден. Бяхме започнали
-
През последните нощи ме посещават сънища, в които все пътешествам, пътувам, сменям превозни средства, гледам и виждам СВЯТ. Обичам ги тези сънища, които промиват всичко натрупано от ежедневието. Наскоро споделих как ми се наложи да летя с Портокала – единствения самолет на нова и доста изтрещяла авиокомпания. Полетът премина нормално, но пък Портокалът трайно се
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 