Мирише на мокри листа. Но не въздухът мирише, а самите мокри листа са го изпълнили, избутали са го, кокорят се в тъмнозелено, пъчат се и си траят, правят се на въздух, позволяват дишането, ама чак се престарават. Никой свеж въздух не може да ги надмине. Защото свежият въздух го върши това с лекота, небрежно отдава кислорода си, а преструковците чак се къдрят в ролята си. Viva на всички лоши актьори! Лека нощ и благодаря на алеята за театъра.