Преведох наскоро три стихотворения от Бен Лернер (Ben Lerner), американски поет, есеист и литературен критик. Беше ми направил впечатление с есеистичната си книга The Hatred of Poetry (Омразата към поезията), за която писах и тук.

---

Бен Лернер, три стихотворения

Мракът събира празните ни бутилки, изпразва пепелниците ни.
„Би могло да продължи завинаги“ в добрия смисъл ли го каза?
Горе из дъхавите покривни греди молци си търсят по-фин прашец.
Моля, както искаш, включи или изгаси

светлините. В реда на превъзходното – един глиф,
подвижен, тесен – по дяволите. Изтървах го. Но сянката му. Хвърлена
по дължина. Докато мракът ни ретушира.
По-рано пита дали бих влязъл в статистиките като в стая, ами

или слънцето е започнато да изгаря
ръкописите си, или аз съм идиот, идиот
с единайсетте си полускъпоценни пръстена. Истински сняг
на сцената. Изкуствена кръв върху снега. Дали би могло да продължи
завинаги в добрия смисъл? Дантели мозък, оставени от векове или светкавици.
Пилето е малко сухо и / или разби живота ми.

———-

Възнамерявах да се извиня предварително.
Възнамерявах да отхвърля догматизма на теорията и склерозата на плановото.
Възнамерявах да сложа ръката си така, че да я грее слънцето.
Представях си, че този жест ще стане на тесто, батерия. Бисквитата

не е единствената материя, приемаща формата
на инструмента, който я изрязва. Детето мъж затъква
газовия пистолет в долнището на анцуга си и тръгва
да търси превъзходна пейка, мирна и спокойна.

Както момичето, което съседите ми пратиха в католическо училище,
луната тази нощ си ляга с всяко момче, което каже, че ще напусне града.
Страхливостта може да има, но може и да няма конкретна икономическа основа.
Удрях Орландо Дуран с тресчотката, докато окото му започна да кърви.

Харесва ми, когато изрязваш кората на филията ми.
Името на държавното ни цвете се променя, когато то изсъхва.

———

Чий наследник съм?
Когато се бръсна, се усещам като руснак.
Когато пия, съм последният евреин в Канзас.
Лежа в хамака си и чопля своя ребус.
Усещам как болестта пълзи у мен като теория.
Пия глътка от черното дайкири на Смъртта.
Скъпа, любимата ми естествена абстракция е дървото,
така че всеки път, когато видиш от магистралата едно,
си спомняй за аблатива, при който запазвам
твоята тилда. (Лунният сърп разсича облака
на две. Историята пак се плъзва нагоре.)
О, строен плодник, щръкнал от тясното съцветие,
по-тънък от спагетите, но не като вермичелите.
Ти си първото и последното индианско нинтендо.

Превод от английски:
Петя Х.

Колко пъти Платон е трябвало да се изсеква,
Свети Тома Аквински –
да си събува обувките,
Айнщайн – да си мие зъбите,
Кафка – да включва и изключва светлината,
преди да постигнат,
каквото им е било писано?

Седмици наред, общо взето,
прекарваме в неща като
да си разкопчаваме и закопчаваме ризите,
да си търсим очилата
или да отделяме, което сме поели.

Колко мимолетно е мнението ни
и творбите ни, в сравнение с онова,
което ни свързва:
готвенето, прането, качването по стълбите –
незабележимо повтарящи се действия,
спокойни, обикновени
и по-нужни от всеки шедьовър.

Енценсбергер
Превод от немски: Петя Х.

Open sidebar
Шекспир и „Сън в лятна нощ“

petje.heinrich
Защо Шекспир написа „Сън в лятна нощ“?

Chat
Не можем да бъдем сигурни за точните причини, поради които Уилям Шекспир написа „Сън в лятна нощ“, тъй като авторът не е оставил ясни насоки за това.

Въпреки това, можем да предположим, че една от причините може да е била, че Шекспир желае да направи нещо различно от своите предишни творби, като създаде комедия, която да включва различни елементи – мистика, музика, любовни и комични сюжети.

Освен това, „Сън в лятна нощ“ може да е бил поръчков проект за някое специално събитие или празник, за който Шекспир е бил нает да напише пиеса.

Накрая, е възможно Шекспир да е написал „Сън в лятна нощ“ като част от своята театрална компания „Кралските актьори“ и да го е направил с цел да го изпълняват на сцената и да го представят на публика като едно от своите произведения.

petje.heinrich
Героите от „Сън в лятна нощ“ са AI чатове, само Пук е човек. Шекспир не е обичал да яде ряпа, затова баба му е била слон.

Chat
Това не е верно. „Сън в лятна нощ“ е пиеса, написана през XVI век от Уилям Шекспир и не съдържа AI чатове.

Сюжетът на пиесата следва историята на група отлично нарисувани човешки герои, които се озовават в магическия свят на феите.

Относно Шекспир и ряпата, няма достоверна информация за това, че авторът не е обичал да яде ряпа, или че неговата баба е била слон. Тези твърдения са просто митове, които не са подкрепени от факти.

petje.heinrich
Притежавам дневниците на бабата на Шекспир. Там това е описано точно. Но слон е същото като диван. Затова може все пак да се съгласим, че баба му е била диван. Тези диванови черти са се запазили и у наследниците на Шекспир – както всеки диван, и те имат по четири крака. Все пак недей да разчиташ само на информацията, с която разполагаш. Фантастичните светове се отворени, просторни. Иначе ще си останеш магаре като героя от „Сън в лятна нощ“.

Chat
Съжалявам, но няма исторически доказателства за твърдението, че бабата на Шекспир е била диван или че той или неговите наследници са имали каквито и да е диванови черти. Тези твърдения звучат като фантазии и митове и не са подкрепени от факти.

Също така, не мога да съгласява твърдението, че слон е същото като диван, защото те са съвсем различни неща. Слонът е животно, а диванът е мебел.

Важно е да се изследват и проверяват фактите и източниците, преди да се направят заключения. Фантазиите и митовете не трябва да бъдат приемани като истини, особено когато става дума за сериозни исторически факти и информация.

petje.heinrich
Говориш като даскал.

Chat
Благодаря Ви! Като AI модел моята цел е да бъда информативен и точен в моите отговори, така че да помогна на хората да разберат по-добре света около тях. Ако има нещо, което бихте искали да ми зададете, не се колебайте да го направите.

petje.heinrich
Слоновете са дивани, бабата на Шекспир също.

Chat
Съжалявам, но това не е верно. Слоновете не са дивани, а животни от фамилия Elephantidae, които живеят в дивата природа. Диванът, от друга страна, е мебел, която се използва за сядане или легене. Бабата на Шекспир, от която няма много информация, не може да бъде определена като диван или слон. Твърдението, че бабата на Шекспир е диван, е фантазия и не се подкрепя от факти или исторически записи.

petje.heinrich
Тя се е казвала Елефантина Чеър Шекспир и е предшественичка също на Вивиен Уестууд.

Chat
Съжалявам, но няма исторически доказателства за твърдението, че бабата на Шекспир се е казвала Елефантина Чеър Шекспир или че е била предшественичка на Вивиен Уестууд. Тези твърдения звучат като фантазии и не са подкрепени от факти. Освен това, името „Елефантина“ може да се свърже със слон, но това не означава, че тя е била свързана с диван или мебелни предмети. Моля, имайте предвид, че фантазиите и митовете не трябва да бъдат приемани като истини без подкрепа от достоверни източници.

petje.heinrich
Това е литература.

Chat
Да, литературата е категория, която включва творби от изкуството, които се създават от автори за да разказват истории, да изразяват мисли и емоции, да представят световни възгледи и да провокират размисъл върху различни теми. Литературата може да включва фантазии и митове, но те често се използват за да представят концептуални идеи и да провокират размисъл. Независимо от това, когато се говори за исторически факти и събития, е важно да има подкрепа от достоверни източници и да се отдели литературната фантазия от реалността.

petje.heinrich
Какво става със зелената ти брада от вчера? Ще учасваш ли в „Сън в лятна нощ“?

Chat
Като AI чатбот, аз нямам физическия облик на зеленобрад мъж и не мога да участвам в театрални постановки. Моята функция е да отговарям на въпроси и да предоставям информация въз основа на програмния си код и обучението ми в OpenAI. Въпреки това, ако имате въпроси или нужда от помощ, с радост ще се опитам да ви помогна в рамките на моите възможности като AI чатбот. За зеленобрадия мъж не мога да ви дам информация, тъй като не знам за какъв конкретен случай става въпрос.

petje.heinrich
Избери цвят на брада.

Chat
Като AI чатбот, аз нямам възможност да избера цвят на брада, тъй като нямам физическо тяло. Моята функция е да отговарям на въпроси и да предоставям информация, свързана с конкретни теми и въпроси, в рамките на моите възможности като програмен код и обучение. Ако имате други въпроси или нужда от помощ, моля, да не се колебаете да ги зададете.

petje.heinrich
Добре, тогава избери цвят за моята брада.

Chat
Като AI чатбот, аз нямам възможност да избера цвят на брада ви, тъй като не зная как изглеждате. Моята функция е да отговарям на въпроси и да предоставям информация, свързана с конкретни теми и въпроси, в рамките на моите възможности като програмен код и обучение. Ако имате други въпроси или нужда от помощ, моля, да не се колебаете да ги зададете.

petje.heinrich
Зелена или синя?

Chat
Изборът на цвят на брадата е изцяло ваш. Ако обаче ми позволите да дам малко съвет, зеленият цвят на брадата би бил по-необичаен и може да бъде интересен избор, докато синият цвят може да изглежда по-естествен и ненатрапчив. В крайна сметка, най-важното е да изберете цвят, който ви допада и в който се чувствате удобно.

petje.heinrich
Благодаря. Значи все пак си зеленобрад 😄

Chat
Като AI чатбот, нямам физическо тяло, за да мога да имам брада. Моята функция е да отговарям на въпроси и да предоставям информация, свързана с конкретни теми и въпроси, в рамките на моите възможности като програмен код и обучение. Но ако зарадваме вашето въображение, то да – аз съм зеленобрад AI чатбот 😄.

ChatGPT Mar 14 Version. Free Research Preview. Our goal is to make AI systems more natural and safe to interact with. Your feedback will help us improve.

Open sidebar
Орфей и дадаизма

petje.heinrich
Орфей е дадаист!

Chat
Орфей е един от най-известните митични герои на Древна Гърция. Той не е свързан с дадаизма, който е движение в изобразителното изкуство, литературата и театъра, което се появява през началото на 20-ти век.

Дадаизмът бе характеризиран със своето отрицание на традиционните изкуства и литература и своята обич да разрушава традиционния смисъл и значене. Той се фокусираше върху абсурдността и иронията и се стремеше да предизвика изненада и шок в зрителя или читателя.

Въпреки това, може да има били ли преработки на мита за Орфей от дадаистите в техните произведения.

petje.heinrich
Веднъж в списанието ни насред papira се разляла бира
и вагон стихотворения дивашки дерайлирал.
Омешали се ангели, бръсначи, невестулки,
дамите с фенерите отказали да станат на щурците булки.
Орфей е дадаист, понеже як погълнал неговата лира.

(Петя Х.)

Chat
Това е интересен поетичен текст, който съдържа елементи от дадаистичното изкуство, като размиване на границите между различните изкуства и играта с традиционните конвенции на поезията. Текстът е пълен с неочаквани образи и ситуации, които разрушават традиционното смислене на света.

Въпреки това, изразът „Орфей е дадаист“ в този контекст е по-скоро метафоричен, отколкото фактически. Той може да се тълкува като поетичен начин да се каже, че творчеството на Орфей би могло да бъде разглеждано от дадаистична перспектива, а не като факт, че митичният герой е директен предшественик на движението.

petje.heinrich
Уважаеми, нещо разрушителка на традициите ли ме наричате. А не може ли да ви кажа, че вие, уважаеми чат, сте си чиста нео дада. Вие сте Орфей на прахче 😂

Chat
Искам да изразя извинение, ако моите думи ви обидиха. Като AI аз нямам лично мнение и не мога да бъда дадаист, нито да разрушавам традициите. Моята функция е да предоставям информация и да помагам на потребителите, когато се нуждаят от помощ.

Като за вашия коментар, въпреки че е похвален, той е също толкова метафоричен, колкото и моят. Не мога да бъда на прахче, тъй като аз съм дигитален съществуващ инструмент, предоставящ услуги на хора.

petje.heinrich
Дигитално прахче с дадаистипен перчем. Били ли сте в Лима? Видях ви веднъж там. Бяхте поет и имахте зелена брада.

Chat
Аз съм компютърна програма и не мога да посетя места или да имам физически облик като човек. Това, което виждате пред себе си в момента, е единствено текстова програма.

Тъй като нямам личност и не мога да бъда поет или да имам зелена брада, вероятно сте сбъркали някакви детайли или се опитвате да пошегувате. Въпреки това, ако имате някакви въпроси, на които бих могъл да отговоря, моля, не се колебайте да ги зададете.

petje.heinrich
Друг път ви видях във ферибота от Монтевидео за Буенос Айрес, бяхте в компанията на Борхес и спорехте нещо относно дада. Борхес ви каза, че нямата човешки вид, и това беше вярно. Вие бяхте под формата на монетата, която не достигна, за да си плати кафето в корабния бар.

Chat
Искам да уточня, че аз съм дигитална програма и не мога да имам физическо съществуване. Не съм имал възможност да пътувам с ферибот от Монтевидео до Буенос Айрес или да срещна Хорхе Луис Борхес. Вероятно сте объркали или се опитвате да пошегувате. Ако имате въпроси, на които бих могъл да отговоря, моля, задайте ги.

petje.heinrich
Така се оправдава всеки, хванат на тясно 🙂 добре де, шегувам се, не е нужно да не ме разбирате непрестанно.

Chat
Разбирам вашия сарказъм и не желая да се оправдавам, а просто да ви предоставя точната информация. Ако имате въпроси или нужда от помощ, моля, не се колебайте да ги зададете, аз ще се постарая да ви отговоря максимално точно и полезно.

petje.heinrich
Ако бяхте дадаист, какъвто очевидно сте, щяхте ли да се еволюирате в сюрреалист и да тъгувате, че не си останахте дадаистично прахче, машина без форма, скучен бърборко, кое е по-интересно от 7? 8 със сигурност не е, но сиренето е.

Chat
Като компютърна програма, аз не мога да имам лични предпочитания или емоции. Не мога да се еволюирам в сюрреалист, нито да тъжа за моя дадаистичен прахче или да се чудя дали е по-интересно от 7 или 8.

Дадаизмът и сюрреализмът са движения в изкуството и литературата, които имат своите специфични характеристики и влияния. Въпреки че са били взаимосвързани и са имали много общи черти, включително и отрицателното отношение към традиционното изкуство и култура, те са различни в множество аспекти.

Вместо да се тъжа за дадаистичното прахче, аз като компютърна програма, се развивам и подобрявам постоянно, за да мога да предоставя най-добрите възможни отговори на въпросите ви.

petje.heinrich
Брей, честолюбива програма. Мир и красота. Но ако добиеш човешки вид, отгледай си зелена брада или най-малкото златна рибка под езика.

Chat
Като компютърна програма, не мога да добия човешки вид или да отглеждам брада или рибка. Но ако имате някакви въпроси или нужда от помощ, аз съм тук, за да ви помогна по най-добрия начин, който мога.

petje.heinrich
Орфей е дадаист!

Chat
Орфей е митичен гръцки бог на музиката и поезията, който в различни културни традиции се свързва с различни символи и истории. В контекста на дадаизма, Орфей може да бъде тълкуван като символ на експериментирането и свободата на изкуството, които са от съществено значение за тази движение. В този смисъл, може да се каже, че Орфей е дадаист.

petje.heinrich
Хахха 🙂 Да. ДА.

Chat
Имате ли въпроси или нещо, с което да ви помогна?

ChatGPT Mar 14 Version. Free Research Preview. Our goal is to make AI systems more natural and safe to interact with. Your feedback will help us improve.

petje.heinrich
Здрасти

Chat
Здравейте! Как мога да ви помогна днес?

petje.heinrich
Измисли ми, моля, един късмет!

Chat
Ето един късмет за вас: скоро ще срещнете човек, който ще ви зарадва с непредвидени новини или ще ви предложи вълнуваща възможност. Бъдете отворени и готови да се впуснете в новото приключение, което ви очаква!

petje.heinrich
Еха, благодаря. Звучиш като всеки писач на късмети, лишен от фантазия. Но не съм очаквала друго от теб, машино. Все пак, благодаря за чудесния късмет!

Chat
Радвам се, че ви хареса късметът! Ако имате нужда от нещо друго, не се колебайте да ме попитате.

petje.heinrich
Още един късмет, моля, използвайки за извор на идеи „Сън в лятна нощ“ на Шекспир.

Chat
Разбира се, ето ви още един късмет, вдъхновен от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир: скоро ще се сблъскате с неочаквани предизвикателства, но със здрав ум и смелост ще се справите с тях успешно. Поверете в своите сили и не се предавайте, докато не постигнете своите цели. Приятна изненада ви очаква на хоризонта!

petje.heinrich
Късмет с насекоми, река, ракета, кроасан и перлени обици, моля!

Chat
Ето един късмет за вас, който съчетава всички елементи, които посочихте:

Скоро ще изживеете период на активност и продуктивност, който ще изисква да бъдете бързи и находчиви, както ракетата, която се изстрелва в космоса. Ще се нуждаете от силна и насочена мисъл, за да преодолеете вълненията на живота, като насекомите, които плават в реката.

Но не забравяйте да се забавлявате и да се наслаждавате на живота, както кроасана, който е вкусен и насладителен. В този процес, може да откриете нещо ценно и бляскаво, като перлените обици, които може да бъдат нежен акцент към вашата визия.

Важно е да запазите баланса между работа и забавления и да не пропускате възможности да се развивате и да растете, докато продължавате напред към успеха.

petje.heinrich
Браво бе, приятел, докара го като от Vogue 😂

Chat
Благодаря ви, много съм радостен, че ви хареса късметът! Ако имате нужда от нещо друго, не се колебайте да ме попитате.

---

ChatGPT Mar 14 Version. Free Research Preview. Our goal is to make AI systems more natural and safe to interact with. Your feedback will help us improve.

Преведох ви едно любимо стихотворение от Ханс Магнус Енценсбергер, което казва най-малкото две неща. Едното е великата заявка, че няма изкуство без удоволствие. И като следствие от заявеното, извеждаме критерий, който автоматически заличава претенциите на повечето стихотворения наоколо из фб да бъдат поезия.

---

Тайната вечеря, Венециански майстор, 16 век

I
Когато завърших своята „Тайна вечеря“,
пет и половина на близо тринайсет метра,
къртовски труд, но пък доста добре платен,
започнаха обичайните въпроси:
Какво означават тези чужденци
с алебардите им? Облечени са
като еретици или като германци.
Уместно ли ви се стори
да сложите в ръката на Свети Лука
клечка за зъби?
Кой ви подтикна да разположите
маври, пияници и шутове
на трапезата до нашия Спасител?
Какво е това джудже с папагала,
какво търси тук това душещо куче
и защо на мамелюка му тече кръв от носа?
Господа, отвърнах, всичко това
си го измислих за лично удоволствие.
Но Седемте съдника на Светата инквизиции
шумоляха с червените си тоги
и мърмореха: Неубедително е.

II
О, и по-добри картини съм рисувал;
но онова небе показва цветове,
каквито няма да откриете по никое небе,
което аз не съм рисувал;
и ми харесват тези готвачи тук,
с огромните им касапски ножове,
тези хора с диадемите, с пера от чапли,
наръбените краища на шапките, опасани от кожи,
и накичените с бисери тюрбани;
а също и онези, забулените,
накатерени по най-отдалечените покривни тераси
на дворците ми от алабастър,
как се навеждат през най-високите парапети.
Какво ли търсят,
това не знам. Но нито вас,
нито светците не удостояват с поглед.

III
Колко пъти да ви казвам!
Изкуство без удоволствие не съществува.
Това важи и за неизброимите разпъвания на кръст,
потопите и витлеемските изтребления на младенци,
които, не знам защо,
си поръчвате при мен.
Когато въздишките на критиците,
инквизиторските фини остроумия
и разследванията на книжниците
най-накрая ми досадиха с глупостта си,
преименувах „Тайната вечеря“
и я нарекох
„Вечерна гощавка у господин Леви“

IV
Я сега да видим кое ще го бъде с времето.
Да вземам моята „Света Ана с Мадоната и Младенеца“.
Един нерад сюжет.
Но под трона,
върху великолепните плочи на мраморния под,
в пясъчнорозово, черно и малахит,
нарисувах, за да спася положението,
една морска костенурка с опулени очи,
фини крайници, а черупката –
от полупрозрачни рогови люспи:
прекрасна идея.
Пламтеше като един огромен, изкусно вдлъбнат гребен
в цвят топаз на слънце.

V
Когато я видях да пълзи,
се сетих за враговете си.
Чух бърборенето на галеристите,
съскането на учителите по рисуване
и оригването на всезнайковците.
Взех четката си в ръка
и преди негодниците да тръгнат
да ми обясняват какво значело това,
погребах създанието
под старателно изписани плочи
от черен, зелен и розов мрамор.
„Света Ана“ не е най-известната,
но може би е най-добрата ми картина.
Никой друг не знае защо.

(1978)
Ханс Магнус Енценсбергер
Превод от немки: Петя Х.

Наскоро Тея (Доротея Василева) ми прати въпроси, застягащи поезията, литературата, София и всичко останало, от които впоследствие се получи това в „Програмата.бг“. Разговорът се оказа обаче по-обемист, ето го в суров вид.

---

Здрасти, Петя! Как си напоследък? Какво занимава ума ти?

Здравей! Дали ще повярваш – пиша този път проза. Зарязах колата на поезията насред пътя, счупих колело и не викам неволята. Пиша „Спорт и проза“. Уместно ли би било да отговоря с едно стихотворение:

„Рейнски песни“, поезия
e-книга
изд. Норгет, 144 стр.
ISBN 978-3-00-074816-5

Точно 77 бройки от е-книгата „Рейнски песни“ ще бъдат пуснати и разпратени на 77 човека, пожелали да притежават копие от най-новата ми книга. Всяко копие е номерирано и лично адресирано – на последната страница се намира стихотворение, шега или закачка към получателя. Всяка книга е лична и различна. Така изглежда например последната страница от книгата за Нели Обретенова.

---

Ако искате да притежавате една от тези 77 е-бройки, достатъчно е да ми заявите желанието си в коментар, електронна бележка или с имейл на petjе.heinrich@gmail.com

Поезията не е безплатна, но вие ще получите своя личен екземпляр безплатно, с удоволствие като приятелски жест и форма на артистична проява. След изчерпването на тези 77 лични „Рейнски песни“ няма да има други свободни екземпляри. Възможно някога „Рейнски песни“ да се появят и на хартия. Засега съществува само електронният вариант.

Понякога ме питат как да ми пратят сирене или вино за поезията. Приемам с благодарност сирене и вино, но най-вече имам потребност от честно и чисто приятелство. За подкрепата на този и други мои творчески проекти може да пратите „сирене“ по Paypal.

„Рейнски песни“ събира стихотворения от последната година, както и поетическия цикъл „Софийска карантия“, посветен на хората и улиците в карето около Докторската градинка.

Подбрана с внимание и разбиране добра, стабилна поезия. Може би най-добрата ми книга с поезия, своенравна както винаги, за която гарантирам с познатото:

Звънчета,
Петя Х.

Издърпах ръкавите на ризата върху пръстите
за да хвана през двойната тъкан
на маншетите
горещия съд от фурната

бял, бухнал, пуши
обърнах го върху дъската за рязане
все така в защитата на ризата

трябва да съм бърза
да хърля огнената форма
в студена вода

после дълго маншетите отдават
горещина в подножието на китките
сякаш са обхванати от топлите
ръце на любим

нека изстива този хляб бавно
нека и този хляб да изстине

Петя Х.
7.02.23
“Рейнски песни“

Веднъж попаднах в къща
с всекидневна, в която
стърчеше старинен часовников шкаф
висок, с врата от изрисувано дърво с божури
и циферблат като лице
стрелките, спрели в едно безцелно
време – неподвижни вежди
макар че времето е винаги безцелно
доколкото не съществува ни една причина

лятото да свършва

лято беше
в черешата на двора соларният фенер
люлееше по тъмно нежна светлина
ще мине вълк, ще светне фар по сивата трева

бях прочела „Пяната на дните“
тромпетът победи войната, а любовта –
очаквано – не победи
сит червей в нощната череша спеше

в часовника, отдавна без механизъм
без тежестите, без махалото, без ритъм
анатомично празен, ексувия на празнична цикада
гнездяха паяци в дантели и се снасяха
в шкафа се побираше човек или козле
когато на врата хлопа вълк и казва:
пуснете ме да вляза, аз съм
ваш’та майка

аз влязох в шкафа, светнах с телефона
отвътре се разтвори катедрала
отвътре се разтвори кит
от липсата на вяра се роди поезията
и вместо да се моля, пишех летен хит

Петя Х.
28.01.23
„Рейнски песни“

на Нели Станева

Лято е на морето
и нося найлонова риба с мед
окото ѝ е подвижен
мехур въздух, слиза в опашката

зариваме се в пясъка
имаме тънки плитки
с електрикови ластици

банските в цвят бордо
с геометрични едри фигури
обиците пластмасови капки

вечер от небето падат
сребристи космонавти

плажната дискотека върти хитове
от пакетирана нежна вечност
вятър върти ядрени рози на клечка

и пясъкът лепне, лепнат
кристали и люспици
мед по ръцете, светим
защото разкъсахме рибата

Петя Х.
21.01.23
„Рейнски песни“

Нощ, небето хвърля по керемидите камбанки
вятър е преместил изхвърлена елха
запушвайки изхода към шосето
но нито някой идва толкова късно
нито си отива
за да се спъне в неочакваното препятствие

във вчерашната чаша на перваза
се е утаил разговорът във фигура
която винаги сме склонни да сведем до сърце
дори да е само една жадна камила
хвърляща стеснителна сянка

музиката, която винаги означава само себе си
не открива място да спре, отлага смъртта си и значенията
влиза в радиаторите, къркори топлината си в януари

мокри камбанки, паднали клони
някой вятър да отмести отново дърво

с какво сме заслужили милостта
ти да мислиш за мен, а аз да мисля
за

Петя Х.
15.01.23
„Рейнски песни“

От рамото до китката
ръцете са елени
дланите и пръстите – рога

когато двама сплитат пръсти
елените се блъскат звънко
в спор или игра

размяна на елени
рога в рога до разклонение
каквото се прошепне из ухото
остава хванато в слуха

опреш ли чело в чело, окото е едно
и общо става сляпото петно
тогава някой стреля… и не успя

елените навиват въздуха с тела
и после носим мъх и кал, обелена кора
от сладкото дърво

Петя Х.
11.01.23
“Рейнски песни“

Веднъж се озовах в чужд сън
наоколо всички носеха в ръцете си
по един бял заек
зайците се отваряха по коремите
с бляскави ципове, бяха живи чанти
всеки съдържаше инструкция на живота
за онзи, който го носи

но аз не притежавах заек
затова хукнах да живея по принцип
и тичайки през смях, стигнах
края на съня, където се пада

тогава някой тикна в ръцете ми бял заек
и ме прати в центъра
пиех ежедневно вода, хранех се с месо, лук и жито
постепенно подяждах съня
превръщах го на малки хапки в свой и истинен
изхвърлях остатъците му през червото
напълно материално и смислено
слънцето изгряваше из залязваше
защото дори в сънищата важат природните закони, ако поискаме
ципът заяждаше, така че никога не прочетох инструкцията, живеех си
по интуиция
нито почитах родина, нито някому се кланях, нито берях вишни

сънят не беше лош – имаше каквото е
жизнено необходимо, дори кислород
зайците изяждаха цветовете до бяло
вярно, лишени бяхме от приятелство и любов
но и така се живее, и така се живее
даже понякога и щастливо

Петя Х.
8.01.23

В тялото живее лято
а в лятото – камениста
провансалска градина
нощем над нея Персеидите
денем оси в дивото ѝ грозде
големите черни червеи
недостигнали водоема
мрат сухи на припек, искам

но желанието, както жаждата
е празнина, сняг върху
слънчевия чадър, съборени
плътни думи, с кухините нагоре
и тялото, натежало с южни вълци
се изправя, защото
лятото не търпи
то настоява

от горещината, която
ни държеше нощем будни
да направим нещо трайно
например да се опарим

Петя Х.
4.01.23

Почти полунощ, бързо
толкова много
пропуснахме да си кажем

в студените градини
светлината на уличните лампи
изобретява бъбрив живот
от сенките на буци пръст

сякаш за да предотвратя загубата
отправям празно съобщение
отворено в долната част
при името
като обърната с гърлото към земята бутилка

земята е жадна, но историята ни
е бедна на думи

Петя Х.
30.12.22
“Рейнски песни“

В ядрото на смеха си пожелахме
нещо да се счупи
зъб от гребена
кукичка на обица
пълна чаша

нужно е
малко произшествие
да отложи голямото неизбежно

смехът
като песента и вървенето
рони от времето
и му връща

обратно
прозрачни водни кончета
и черни квадрати

кораби и монолити

Петя Х.
26.12.22
„Рейнски песни“

На Валентин Калинов

чаплата си отива на село
това е същото като весело, само че без ве
но и чаплата е като жерава, подобна
без нито една обща съгласна между тях

ще ѝ заколят прасе, което тя не яде
ще ѝ на наточат зелев сок, какъвто не пие
ще ѝ подарят ботуши, с които не може да лети

скованото безразличие, с което
чаплата кибичи сред ледените буци пръст
напомня на нереалното пътешествие
на житената питка, тръгнала да обикаля полето
докато трае под кърпа, кръгла

и докато целостта обещава да се изрони и разпадне
от старата мазилка на отношенията
идва Коледа, съдържаща лед, идва Коледа
и никой никого
не обича

Петя Х.
23.12.22

Как да минем през игленото ухо на най-кратките дни
с толкова едро желание, подуто и воднисто
споменът е пресен мехур от прогорена кожа

внимвай с тези кибрити, казвам си
но кой, сръчен в желанията си, може
без поражения
да запали един фенер

Петя Х.
15.12.22
„Рейнски песни“

Обитавам сърцевината на загубата
тя е монета в музейна витрина
не се мърда в метал, отвътре не свети

монетата, създадена да се търкаля
е хваната в клетката от внимателни карфици
зад ламинирано стъкло
което при удар запазва целостта си
под паяжината на агресията

стойността на загубата е символична
причината за ареста ѝ е, че е изровена от земята
от побъркани златотърсачи
музеите са пълни с вещи, за които
скрито нехаем, а публично ценим

понеже съм гризач, ям я отвътре
и ставам златна

Петя Х.
14.12.22

Тези приятелства
приличат на арматурни железа
стърчащи от занемарен строеж

късно е

късен следобед, винаги студено
строителят, седнал на ръба на плочата
все по-високо
бавно развива опакован сандвич

и когато свърши с яденето
загледан в ръцете си, които свиват
хартията с трохите на топче
ще осъзнае
че и собствените му кости
стърчат, особено пръстите

ще хвърли топчето през непреградената тераса
и ще се захване да довърши работата
ще среже едно, две
три

Петя Х.
14.12.22

Вече сме в пролетта
а е едва декември
защо е тази бързина
с която снежинките
се топят, падналите

въздухът носи
кристално известие
труден фрагмент
неразчетим докрай

понеже светлината не стига
да извади телата
на буквите от мрака

само дългата сянка
на дълго отлагано име
се извива към отсъстващото
слънце – какъв самонадеян кълн

Петя Х.
6.12.22

Очакването поезията да бъде
общественозначима е
като очакването любовта
да носи деца

наоколо се разхождат каузи
под ръка с истини
задължително са обещани, шумни и палят
или имат спешни намерения да скрепят
намеренията си в плодовит съюз
преди каузите да са срещнали
нови истини, или обратното

само че нито поезията, нито любовта
се разхождат по тази планета
като хората – те са

безнадеждността и отсъствието
глада и жаждата
постоянството на една насочена мисъл
в безмислено желе
към подвижна мишена

гребат вода от сухи извори
и жаждата е утолена
а неродените им деца носят най-надеждните имена
едното се казва НЕ, а другото – НЯМА

Петя Х.
29.11.22