Отново колоездачът с оранжевите коси

Днес срещнах отново, след няколко години, колоездачa с оранжевите коси 🙂 За него съм писала преди години, появява се поне в две стихотворения и много други кратки парчета, размисли в блога ми, наднича от всякакви записки… може би го помните.
Винаги се разминавахме на едно и също място на улицата, дълго време, почти всеки ден. Бяхме започнали да се поздравяваме като добри обитатели на една улица и едно време. После разбрах, че колоездачът с оранжевите коси е учител по латински и католическа религия в гимназията отсреща. Дори веднъж попаднах в негов отворен час по латински, в който той се опитваше да запали за предмета си родителите на евентуални бъдещи негови ученици и изнесе артистичен урок, от който помня само думата „прозорец“. Разбира се, през цялото време се усмихвах като щастлив зеленчук, а може и да съм се смяла с глас, защото колоездачът с оранжевите коси за първи път се появи в друга роля и се наложи да коригирам всички истории за него, поне бъдещите. Кога се е случило и как не знам, но колоездачните ни пътища не се срещнаха дълго време. И ето, вървя днес бавно в дъжда и ме изпреварва колоездачът с оранжевите коси. На същото място, но всичко е друго. Неговата посока на движение е друга – сега и двамата вървим към кръстовището с Алте Ландщрасе. Косите му са по-малко оранжеви и вече не са кръгли като облак, може да е от дъжда. Струва ми се леко оплешивял, но и това може да е от дъжда. После си давам сметка, че никога не съм го виждала преди в гръб и може би в гръб оранжевото винаги да е било по-бледо, а кръглото – по-малко кръгло. А сега пък не го видях в лице, но познах движението му, той е. Освен това никога преди не се е отдалечавал, преди той се скриваше зад моя гръб и аз зад неговия. Преди образът му нарастваше, а сега се смалява и после изчезва зад ъгъла. И изведнъж ми хрумва, че може и стотици пъти да сме се срещали през годините, за които си мислех, че не сме се срещали. Просто аз винаги съм била също на велосипед и не ме е задминавал, но не и днес, защото исках да ходя точно един час пеша из дъжда. Няма голяма разлика – историите ми пеша не се различават от онова, което измислям на колело. Достатъчно е леко изместване и някой по-малко оранжев облак те застига. Fenestra.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s