Както се пръскам със слънцезащитен спрей вън в тази обещаваща сутрин, по белия ми весел корем, по слънцежадните ми крайници и изобщо в големи кръгове наоколо, виждам ситни пръски крем по тъмните дъски наоколо, по цветята и даже в чашата с прясно сварено кафе. Толкова са красиви тези бели калинки в кафето, че чак се изкушавам да изпия отровата в името на красивото 😀 Единствено огромното ми желание да живея, ако не вечно, то поне половината от вечността, ме накара да си направя ново кафе.