Гледах Tilt. Много ме развълнува. Краят е
малко слаб. Вълнува ме обикновеността при заснемането, искреността на чувството и липсата на ефекти.

…

Последната 1/3 от филма сякаш е избързана – разстрел, затвор и надежда. Между другото, точно краят прави от филма образец на новата след постмодерност – точно тази смелост (или несмелост) да не свършва всичко в разруха и смърт, а да се даде надежда, макар и само загатната, вяла…точно това е. И в целия филм се усеща това пост постмодерно. Което мен ме изумява, предвид че в литературата в бг още го няма така заявено, а особено пък го е нямало преди 7 години, когато е правен филмът. Иначе проблемът на филма е вътрешната логика. Например защо този баща (така сполучлив образ на най-противен български баща, толкова автентичен! ) на всяка цена искаше да държи Сташ далеч от дъщеря си? Какъв му е мотивът? Едва ли е това, че Сташ е дребен престъпник, след като охотно беше оставил дъщеря си в ръцете на истинско леке. И защо остави да бъде убито това леке? И тук мотивът някак не е достатъчно силин – за да държи Сташ далеч. Някак сякаш това, което тика героите към действия, е по-слабо от самите действия и не се изравняват везните. Освен това убийството беше твърде леко очертано, никакв вътрешна борба, никакво страдание след него.