Giant (филм, 1956, с Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн). Нещо епохално като „Отнесени от вихъра“, но още по-зле. За първи път в историята на личното ми оценяване на филми ще дам минус 20 от плюс 10 точки. Елизабет Тейлър винаги ми е била отблъскваща, свързвам образа ѝ с онова подпухнало нейно лице, когато беше възрастна жена, която буди съжаление. Във филма тя е още млада и неприятно лигава. Не, по-лошо – противна, противно глупава, която играе уж умна. По време на филма често ми се налагаше да ругая, понеже играта беше с фалцети, направо посинях от гледане на фалш. Единственото естетическо при Тейлър бе приятната извивка на гръбнака ѝ, когато я показваха в гръб – не коментирам, че самата стойка бе в синхрон с фалша на всичкото. Ок, филмът бил широка панорама на Тексас и американския живот – може. И задава теми за размисъл – расизъм, консерватизъм, семейни ценности, възпитание, възмездие… Какви ли не теми са наблъскани вътре. Безвкусна работа.