Заглавието заиграва с гръцката дума за залив и воден басейн изобщо λίμνη. Текстовете често са разположени край река или водоем, размиват се, но е кънтят съзвучно с водата, често дълбока; също толкова и мълчат, без да остават обаче неразбираеми. Дистанцирани са без да губят от това топлината си. Асоциацията със спокойствие, закътаност, която λίμνη носи със себе си, не е напразна. (Споменавам само, че от същия корен има и λιμήν пристанище.)
Иван П. Петров за „Лимне 2“.
Δ
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
PetjaHeinrich 
Вашият коментар