„Винилови души“ (Жанет 45, 2020) е дебютният сборник с разкази от Цветозар Цаков.

Какво да очакваме – нещо като Йовков среща Сесар Айра; или Деян Енев среща Кърт Вонегът; или Чудомир среща Хемингуей.

Разказите са плътни, сладкодумни, смешни, малко фантастични, битови (малко на ръба на твърде битови), носталгични (малко на ръба на твърде носталгични), балканолюбиви, джазови. Цветозар Цаков е от писателите с лудешко избуяващ език, той е щедър на текст, личи му колко много обича да разказва. В тази книга има едно огромно желание да се каже много, да обхваща герои и теми, да е пъстра, да е мъдра с изпробваната поколенческа мъдрост. В нея има доброта, злото не е никога чак зло, пошлото никога не е чак толкова пошло, всичко минава през смеха, през някаква помирителна пастелност. Високо ценя ироничния поглед, той спасява всичко!

Достойнство на автора е ловкото владеене на формата, много по-ловко, отколкото е обичайно за дебютна книга. Това е едно добро, стабилно, традиционно писане, което не оставя никакво съмнение, че Цветозар Цаков има амбицията, езика и инструментариума да оре на литературната нива. Познавам го и като поет от публикациите в сп. НО ПОЕЗИЯ. Най-голямата му сила се разкрива в абсурдните ситуации и текстове. Извън книгата, но от неговите съкровища е това кратко стихотворение, едно от най-забележителните неща, писани досега от Цветозар Цаков:

Суперлуна.
Под нея супер Земя.
Между тях
баланса крепи
супермаркет. 

„Винилови души“ излиза в стабилна книжна форма, с приятна корица и добър вид, струва 16 лв., чете се лесно, не затормозява, четиво за един уикенд.