Преди броени дни излезе от печат. Третата му стихосбирка с чисто Валери Валериевото, чудесно заглавие „Засечка“ (след „Факти“ и „Кражбите зачестиха“). Заглавията му са винаги сякаш нарочно постни и непоетични, в същото време точни, посочващи; и много тънко иронични, на ръба между малко и съвсем не. 

Такава е и поезията на Валери Валериев, в нея няма езикови ефекти и сложни трикове, тя е построена от пестелив, но точен език; образна; вкоренена в бита, града и службата; духовна и психологическа в същото време. Поетът говори някак отстрани, с горчиво сладък поглед върху дните, хората и случките, но и с някакъв потиснат копнеж. По този начин се получава силният емоционален заряд на текстовете му – от една страна имаме неосъщественото, провала, засечката в системата; от друга страна – една тиха емоционалност, човечност, дух в стремеж да се себенадмогне и да премине високо над битийните разломи, и всичкото минава през тънката ирония и самоирония. 

„Засечка“ (изд. VS Publishing) е умело подредена книга, плътна и щедра. Валери Валериев също и в тази книга показва, че еднакво майсторски владее кратките и по-дългите форми. Макар да не е известен като хайку поет, при него винаги съм откривала великолепни кратки форми, вижте това, макар формално не съвсем хайку:

разпети петък

тежък трафик
регулировчикът отпуска 
отчаяно ръце

Или това:

отлични организационни способности

да научи правилата
да извади фигурите
да подреди дъската
да отстъпи място на играчите

Към средата на книгата се намира една по-дълга поема. И различна от онова, което иначе Валери Валериев пише. „Великите географски открития“ – великолепна е! (Браво, Валери!) Иронична, емоционална, приключенска. Това са от този тип текстове, които поетът пише, когато натрупа малко повече увереност в занаята си (аз все пак вярвам, че поезията е и занаят, да ме прощават чисто вдъхновените).

„Засечка“ е една от добрите стихосбирки на годината; понеже излиза в самия ѝ зъл край, дано книгата да получи полагащото ѝ се внимание през следващата 2021. Моята висока оценка я има вече. Валери Валериев притежава различим стил и огромен поетически потенциал. Или добрата новина е – имаме си стойностен поет. 

Струва ми се, че „Засечка“ би доставила удоволствие и на хора, които иначе не четат чак толкова често поезия. Книгата е приятно оформена, радва окото с минимално натоварената корица в цвят тюркоаз (корица: Иво Рафаилов), на гърба няма хвалебствия за автора (това за мен е критерий да оценя високо, чак най-високо една книга, дотолкова съм изморена от хвалебствен кич върху кориците).

Имайте книгите му, защото си струва. 

Петя Хайнрих