Недоверчива съм към онези
вкопчените в детството си удавници
готови при всеки опи за спасение
да ме завлекат на дъното на времената си
с някаква куха кукла или колело с ръждиви спици
разберете:
детето с ангелските къдри и
плетеното елече върху поляната до Побитите камъни
не може да си ти

нито аз

снимката не настоява
детството е взаимнозаменяемо
както когато ти умре кучето
си взимаш от същото и му даваш името
*куче*
нас ни няма във всички времена, освен
*днес*

единствено безбрежното недоверие
в погледа на детето от снимката
ме кара да се съмнявам
в пълното отсъствие
на непрекъсната линия
между нас

все някой
макар и великан извън времената
трябва да е побил тези камъни тук

Петя Х.
© из „Летни хитове“
18.05.21