Какво прави поетът, когато загуби вярата си в поезията. 
Аз дали съм този.
И струва ли вярата. Колко. 
Пейзажът се разгръща като умно сгъната карта –
нищо не е било високо, нито с профил. 
Ясно с яснотата на тъмнината.
Липсата на пътеките в гората означава,
че пътят е между всеки две произволни дървета 
и нататък, докъдето стига. Да, аз съм този. 
Който задава въпроси. 
Вярва колкото невярва. 
Шумя с проклета карта и не успявам
да я свия по зададените гънките.

Петя Х.
из „Летни хитове“
18.08.21