Pallieter (филм, 1979, фламандски) – попаднах случайно из Netflix на него, без да знам какво гледам и след десетина минути бях убедена, че гледам екранизацията на вероятно класически национален роман. Така и се оказа. „Палитер“ е национален фламандски роман от 1916 от Феликс Тимерман. Палитер е един волен, свободолюбив човек, веселяк, артист, поет, разсеян добряк, черпещ силите си от родната природа – дъждовете, реката Нете, в която скача гол и радостен. Действието се развива в началото на индустриализацията, началото на 20 век, при дебнещата заплаха новите заводи да унищожат пасторала. Изобщо – класически предаденият мотив за конфликта на онова време между модерност-предмодерност, град-село, инситиционална религия-природни вярвания…

Много е смешно, когато гледаме стари филми, отразаващи още по-минали времена. Защото в повечето случаи времето на заснемането на филма прозира през такива, понякога дори нарочно подбрани стилистики като прически и облекла. Палитер например приличаше първо на Джон Ленън, после (след една трансформираща духа му подстрижка) придоби бакенбардите на Ринго Стар. Което е смешно, но сигурно отразява някакво естетическо клише за свобода от 70-те.