е вечната тема на всеки един живот
ясно е
никой не е ходил на репетиции
поне не и съзнателно
не е повтарял репликите си предварително в огледалото
до откриване на баланса между патос и вярност
преди да се наложи да ги изрече официално

забравяме само онова, което никога не сме знаели

значи – всичко, тотално
цялата роля
нито знаем кои сме, нито защо

импровизирайки го караме – дори и дрехите си перем
с бегъл усет за подходящата температура 
има ли тук някой, който действително
да чете етикета с инструкциите за пране
от обратната страна, в страничния шев

по тази причина или по друга
твърдят, че съм шампион
в смаляването на памучни фланелки
изглежда, за радост
сносно владея центрофугата и сушилнята на езика
не позволявам текстилните тъкани да заемат по-голямо пространство от човешката ни разпиляност
желая всичко да се прибира в себе си
в естествените си граници
до мълчание
както охлювът си пробира морето
да е честно, да е само смисълът
да казваме онова, което не се показва

не повече

Петя Х.
из „Зимни приказки“ 
25.11.21