Времето минава
и вече вярвам
че оградата служи единствено
за истинното възприятие на света

малка съм колкото маргарита
окото ми е тичинки и незнание

колкото и плътно да са подредени дъските
някъде по дължината на деня и храната
има една пролука
да се надникне оттатък

светът е
тънка лента светлина
научава цветето и се отдава на
старателното пиене на вода
с крака

защото какво има
да пази
тази ограда –
мен или света

Петя Х.
из „Зимни приказки“
30.12.21