Тя е красива и едвам крета
възрастта ѝ – тази на дърветата
под ръка – сестра болногледачка
към залеза като на състезание
още малко и ще ѝ стане
слънцето капачка на коляното

януари е, среброто по поляните
забравили сме вкъщи раните
захвърлили любимите в карфиците
приятели с пръстта и птиците
талантите заменяме за смисъл
денят е бърз като парите

и зад завоя на плътта и тротоара
в близостта, която пътят позволява
кървяща слънчевата язва се открива
небето, пеем, като от коприва сива
сестрата с нос студен събитието отбелязва:
ще има утре за какво да се разказва 

Петя Х. 
13.01.22
из “Зимни приказки“