Толкова много не харесвам,
че светът ми се разкрива в цялата си честност.
Размагьосан, оголен, първичен.
Готов да изрича точно. Безезиков.

Прилича на невинност, но е логика.
Причича на Ницше, но е Рилке.
Прилича на спектралната обич на лъча и призмата.

И е точно това.

Една окъсняла пчела,
потърсила временен подслон
до сутринта или до следващия сезон
в ажура на каменна къдра.

Или дори и това не.

Петя Х.
из „Зимни приказки“
1.02.22