Там, където свършва поезията, започва животът. 
Не е място, не е време, не е труд. 
То единствено, само, сърце с програма, 
ум с кислород. Цяло. И ход.

Фрактална фигура, например броколи.

Петя Х.
2.04.22
“Извор никъде“