Much Ado About Nothing (2012, film), шекспировата пиеса „Много шум за нищо“ във филмовата съвременна интерпретация на Joss Whedon (Джос Уидън). Мисля, че е прекрасна! Удоволствие от това как шексировите диалози лягат върху съвременните сцени, срещи и движения, като едновременно отстранено тържествено, а в същото време са вечни и човешки, и вълнуват, свързвайки ни с всички времена и с единствената история.
А филмът е черно-бял, героите се държат като живи хора, а не като артисти, и малко изглежда като домашен филм, което ни кара да се чувстваме не като публика, а като вътре в нещата.
И се замислих може ли да се направи интерпретация на Шекспир, която да e неуспешна. Гледала съм например често аматьорски постановки на „Сън в лятна нощ“ и всеки път съм се вълнувала, всеки път дори най-слабите актьори са закачали по нещо от гланца на цялото